エピソード
-
Кой министър е на ПП-ДБ, кой е на ГЕРБ? Този въпрос се задава многократно от началото на последното управление, бе забравен за 9 месеца, и после провалената ротация пак го събуди. А днес придоби нов смисъл с обявения от служебния премиер Димитър Главчев състав на кабинет.
Транспортният министър Георги Гвоздейков обаче, като член на "Продължаваме промяната", бе извън съмнение - до вчерашния материал на Клуб Z, разкриващ "спускането отвисоко" на авиационния инженер в ГД "Гражданска въздухоплавателна авиация" без нужната квалификация.
В още повече детайли днес в Z-Каст навлизаме с кап. Тодор Пенев - бивш професионален пилот, инспектор, инструктор, а сега старши проверяващ за Боинг 737. Той среща Гвоздейков през 2018 г. като кандидат за инспектор в ГД "Гражданска въздухоплавателна авиация" и с учудване установява, че бъдещият министър няма нужните квалификации за длъжността.
"Донесе един плакат с един самолет, направен от пластмаса... и обясни, че идва в "ГВА", за да разбере начина, по който това нещо може да се сертифицира. И аз му повярвах", разказва Пенев.Гвоздейков, който няма нужния стаж, обаче бива приет като инспектор - и му се създава специална програма за обучение, която продължава над 4 години. Т.е. държавата му плаща, за да се квалифицира. Но през това време е бил допуснат да изпълнява инспекторски задачи, което е забранено. По-късно като депутат пък участва в конкурс за директор на дирекция "Летателни стандарти" - и го печели.
А скоро след това става ръководител на фирмата, която ще се превърне в HEMS България - компанията, която лицензира медицинските ни хеликоптери. Кап. Пенев разказва и още "от кухнята" за нарушенията със засега единствения медицински хеликоптер у нас и обучението на пилотите.
Кой "спуска" Гвоздейков през 2018 г.? ГЕРБ или ПП?
Какво се случва с нашия медицински хеликоптер и пилотите ни?
Пришпорвана ли е процедурата, за да стане преди ротацията?
Ако наистина има нарушения - поправими ли са, или България още дълго ще остане без въздушна медицинска помощ?
Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 152.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Пак отиваме на избори - с връщането на мандата от третата партия, това е неизбежно. Следващият въпрос е точно кога ще са те - и дали ще са заедно с евровота.
Но идват и много други, по-важни въпроси. Наистина ли резултатът ще е както преди? Ще загубим ли три месеца и десетки милиони за връщане на кота нула?
В новия Z-Каст по темата ни гостува Флора Стратиева - доскоро известна най-вече като YouTube звезда, но вече и журналистка в БНТ и БНР. Самата тя опита преди 2 години един позабравен метод на предизборно отразяване - като прекара по един ден с почти всички парламентарни партии.
"Започнах да правя видеа с политически изрезки през 2019-та. Един човек коментира - "много ми харесват изрезките с Бойко Борисов". Но Борисов не съм го включвала! Прерових видеото, коментиращият беше дал точното време - и гледам Валери Симеонов. Има една част от младите хора, които не се интересуват, не знаят. Поне след тази поредица знам, че ако не друго, поне знаят кои са основните политически лидери."Според нея във всяко поколение има хора, които се интересуват от политика - и нейната цел е била да им помогне.
Каква кампания ще водят партии, които до вчера са управявали заедно?
"Всяка една кампания на ПП-ДБ досега е била построена на анти-ГЕРБ послания. Сега как ще стане това? "Ще бъдем анти-ГЕРБ в управлението! Ние сме единствената спирачка на пълното окупиране на властта от ГЕРБ", нещо такова, може би? А от ГЕРБ ще говорят пак за "шарлатаните" и "неможачите", тези, на които те им дадоха възможност да управляват", отбеляза Стратиева.Според нея обаче няма нищо ново на политическия пазар - не се очакват феномени. Освен, може би, изненадващата активност на "Възраждане" и Костадин Костадинов за евровота, който според Флора постоянно говори за него в социалните мрежи.
"Според мен той ще си закара някакъв стабилен електорат на евроизборите. Аз не съм видял другите партии изобщо да говорят за това. В коментарите под техните видеа дори пишат - искам да задам един въпрос, само не ми казвайте, че евроизборите са на 9 юни... то вече е станало меме в техните среди."Наистина ли най-консервативната и проруска партия владее социалките най-добре? Защо някогашните пионери в интернет политиката - "Демократична България" - са загубили инерция? Обезмислиха ли онлайн платформите журналистите по време на кампания?
Отговорите на тези и много други въпроси - чуйте и гледайте в новия Z-Каст 151.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
エピソードを見逃しましたか？
-
Ще има ли ротация или няма да има? Ще има ли ново правителство или не? Идват ли избори? В последната седмица отговорът на тези въпроси се променя всекидневно, а понякога - и през час. ГЕРБ и ПП-ДБ влязоха в дълъг процес на преговори, разтърсван от изказвания, заплахи, натиск, странни политически ходове и постоянни обвинения.
За какво всъщност се карат? Министри, закони, партньори? В крайна сметка кое е по-важното - дали Мария Габриел е премиер и Асен Василев финансов министър, или влизането ни в Шенген и Еврозоната?
По темата в новия Z-Каст гост е парламентарната репортерка и политически редактор на Клуб Z Пламена Игнатова.
"Тези две формации нямат никакво разминаване по отношение на политическите си цели и какви законодателни реформи трябва да приложат. Поне на хартия е така", подчерта тя.
На пръв поглед изглежда, че участието на ДПС във властта е истинската разделителна линия - но според нея това е само един от проблемите. А новият съпредседател на Движението вече е "изпран".
"Пеевски го изпрахме всички, включително и част от медиите - като започнахме да придаваме твърде голяма важност на неговите думи, дори когато не са важни, и гласувания, които не зависят от ДПС. ДПС не трябва да бъде изключвана априори. Но все си мисля - ако ще работят с ДПС, добре е някъде официално да го напишат."
Според нея ако ще се прави коалиционно споразумение, независимо как ще бъде наречено, то трябва да е по-конкретно и подробно от предложените досега - с ясен механизъм за избора на прокурорски съвет, съдебен съвет, инспекторат, антикорупционна комисия. Както и кои регулатори ще се избират с мнозинство от 2/3, ако имат намерение да правят това.
Загуби ли Борисов своя срам от управление с ДПС? Защо тези, които зоват за прозрачност, са най-потайни? Кого обслужват "течовете" в медиите?
И най-вече - очаква ли ни нов предсрочен вот? Има ли значение кой ще носи вината за него? И кой е в по-добра кондиция за избори?
Отговорите на тези въпроси гледайте и чуйте в новия 150-ти епизод на Z-Каст.Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Кой управлява в София? Кметът е Васил Терзиев, но в Столичният общински съвет няма ясно мнозинство. Вчерашното извънредно заседание, на което основна тема бе страхът от бежанците в града демонстрира ли, че ГЕРБ-СДС държи контрола?
По темата в Z-Каст гостува Бонка Василева, общински съветник от "Продължаваме промяната - Демократична България - Спаси София".
"Този скандал се прави точно в момента, когато излиза така наречената изгубена пътна карта за Турски поток. Винаги, когато има злепоставяща информация за европейския вид на определена политическа сила, този мигрантски проблем се изкарва", отбеляза тя.
Но подчерта, че това не значи, че в София няма проблем със сигурността.
"Но той не е само около бежанския център в Овча купел или около Лъвов мост Проблеми има в Нови Искър, в Люлин, проблеми има и в крайните квартали в София, да не говорим за тези квартали, в които има ромско население. Проблем със сигурността има, и той не е от днес"
Според нея ГЕРБ са се възползвали максимално от повода, но това е "политическа грешка - показа ги в друга светлина".
Василева призна, че макар да бяха победители на местния вот и да са първа политическа сила в Съвета, ПП-ДБ-СС са в опозиция. Но решение за важните въпроси на столицата - на първо време бюджета - има.
"Има друго мнозинство, което демонстрира това на всяко заседание. Но това ще търпи промяна - публичният натиск е най-силното нещо, през което ние можем да принудим хора, които са отишли в този общински съвет със заявка да ревизират управлението на Йорданка Фандъкова."
Софиянци обаче имат ли готовност да натискат?
"Сега ще бъдат готови. Според мен вече има интерес и хората започват да се питат какво се случва в този общински съвет, кои са там, какви са тези хора, как гласуват", убедена е Василева.
Ще отстъпи ли ПП-ДБ-СС пред исканията на ГЕРБ за бюджета на София? Или ще бъде блокиран Съветът?
Ще има ли истинска проверка на общинските дружества?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст 149.Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
На 1 март 2014 г. започна своя живот Клуб Z - сайтът clubz.bg отвори врати точно преди 10 години.
В новия епизод на Z-Каст хвърляме един поглед в близкото минало, заедно с главната редакторка на Клуб Z Светлана Джамджиева.
През това време и медиите, и политическия живот, и новините се промениха много.
"През 2014-та година имаше нужда от още нормални медии. Тогава медиите на Пеевски и приближените му бяха заели почти цялото информационно пространство и се ползваха като бухалки за неудобните на Пеевски и кликата около него хора", разказа Джамджиева.Други ли са политиците днес? По-тежка ли стана работата на журналистите? С какво се отличаваше Клуб Z и защо виждаме огромен скок в посещенията винаги, когато има сериозни събития?
Ще могат ли да се върне доверието на обществото към журналистите? Нужни ли сме въобще?
Какво предстои за Клуб Z?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте в новия Z-Каст 148.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Утре се навършват две години от началото на руската инвазия в Украйна - две години на смърт, военни престъпления, бомбардировки на цивилни, масови разрушения, и мощна кремълска пропаганда.
Оптимизмът, че войната може да приключи бързо, отдавна си отиде - сега остава въпросът къде все пак може да дойде краят й, на бойното поле в Украйна или по някакъв друг начин в Русия?
По темата разговаряме в новия Z-Каст с международния журналист Николай Кръстев - бивш кореспондент на БНР в Русия и един от водещите специалисти по постсъветското пространство у нас. Преди месец БНТ излъчи водения от него документален филм "Другата Русия" - за опозицията срещу режима на Путин. Филмът ще бъде излъчен утре от 15 ч в ефира на националната телевизия, може да бъде гледан и онлайн.
Когато става дума за войната на бойното поле, настоящата ситуация според него е вследвие на ненавременната помощ от страна на Запада за Украйна.
"След 2 години ние виждаме, че ситуацията започва по-скоро да се влошава, отколкото подобрява. Преди известно време наблюдавахме едно стабилизиране, засилване на украинсикте позиции, днес не можем да кажем това."А как стоят нещата от другата страна на войната? Възможно ли е краят на войната да започне в Русия?
"Една седмица след убийството на Алексей Навални в руската наказателна колония в Северния полярен кръг, протестите, които видяхме в Москва, Петербург и още 19 града - все пак това е окуражаващо. Въпреки тежките наказания, които съществуват от 2 години в Русия за проявяване на всякакъв вид несъгласие с официалната политика на войната, все пак има хора на протест, които изявяват своето мнение", отбеляза Кръстев.Това обаче не променя факта, че мнозинството от руската опозиция е в чужбина. А много и от подкрепящите ги вече живеят зад граница, макар и напускането на Русия да е все по-трудно.
"Един ден нещата ще могат да бъдат променени, и то от руското общество", обобщи той.Има ли наистина "мълчаливо мнозинство" против политиките на Кремъл в Украйна? Може ли смъртта на Навални да отключи някаква съпротива, ако не и революция?
Остана ли някой от върхушката на властта, който може да свали Путин?
Отговорът на тези и много други въпроси - чуйте в новия Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Готови ли сме за влизане в еврозоната? Може скоро да бъдем, уверяват ни от правителството. Днес от КНСБ дори обявиха, че ще сме покрили изискването за инфлация до средата на годината. Тъкмо за началото на новата информационна кампания за европейската валута.
Но реален ли е спадът в инфлацията? Размерът й не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели - 3,6%. Засега нашата го надвишава с около 5%.
Възможно ли е управляващите да взимат мерки за сваляне на инфлацията на хартия, за да се окичат с постижението на влизане в еврозоната?
Според икономиста Стефан Антонов това е напълно възможно - и вече е правено.
"Първото правителство на ГЕРБ се опитваше през 2009 г. да ни вкара не в еврозоната, а в чакалнята. Тогава тогавашният финансов министър Симеон Дянков също се опитваше по същия начин да ограничи бюджета до 3% спрямо БВП, за да покрием критериите. Направиха се един куп глупости, като забавяне на пбащания по изпълнени и издадени фактури на обществени поръчки, забавяне на възстановяването на ДДС, все с цел да бъде ограничен бюджетния дефицит. Оказа се обаче, че тези забавяния влизат в дефицита."Възможно ли е част от политиките на правителството да са с цел сваляне на инфлацията? Например безплатното образование държавна поръчка, което хипотетично е част от малката потребителска кошница?
"Това е неграмотен опит да се свали инфлацията. Ако ти направиш услугата напълно безплатна, това отпада от кошницата. Ако я бяха намалили с 90%, щеше да остане в кошницата и да има 90% поевтиняване."Според него има и друг ефект - това улеснява желанието на премиера Денков да се намали броят на университетите.
Крият ли се "болни места" в бюджета? Има ли натиск на търговските банки да понижат таксите си? С тази цел ли е решението да се свалят с 20% цените на дървата за огрев в държавните горски предприятия? Какви други политики е възможно да се правят, за да ни "натъкмят" в подходящи финансови одежди за еврозоната?
Отговорът на тези и други въпроси - чуйте и гледайте в новия Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Има ли равенство между родителите в България? Тази тема, обсъждана през годините, отново излезе на дневен ред по особен повод - убийството на баща от съпругата му и тъща му, което предизвика протести у нас.
И искания - за промени в Семейния кодекс, редактиран само преди няколко месеца, за т.нар. "споделено родителство".
По темата в Z-Каст ни гостува Слави Несторов от Фондация "За споделеното родителство", основана съвсем наскоро, но вече успяла да разръчка законотворците в парламента, които тази седмица организираха кръгла маса по темата.
"Това е проблем от десетилетия, проблем, който е назрял, и времето за промяна е дошло", смята той. "Споделено родителство означава, че родителите са равнопоставени. Това, което искаме да направим като промяна в Семейния кодекс е бащата и майката юридически да разделят детето 50 на 50. Те взимат заедно решения за бъдеще на детето. И физически детето прекарва минимум 35% от времето с единия от родителите."Според Несторов това не е случайна цифра - това е времето, което е нужно за това едно дете да бъде гледано пълноценно.
В момента у нас се действа по презумпцията, че майката е основният родител - и при раздяла то отива почти винаги при нея. А бащата често го вижда 2 уикенда в месеца.
"Дори тези съдебни решения не се спазват - заради родителските войни. При 80% от разделите и разводите водят до родителска война, а това води до родителско отчуждение", добави той.Няма и съдебен контрол - и често родителят, който е получил правата, може постоянно да ограничава другия да вижда детето - без последствия. А опитът и на Запад, и в съседни държави като Гърция сочи, че споделеното родителство рязко намалява шанса за "родителски войни" след раздяла.
Не дава ли това повече достъп на насилници до децата? Могат ли институциите да определят компетентно и бързо родителски капацитет?Готови ли са българските бащи да поемат 35% или 50% от грижите по детето? Или българската култура и нрави ги е ощетила от родителски инстинкт?Има ли ресурси за медиация при разделящи се родители?Ще се обърка ли детето, ако бъде "лашкано" постоянно между единия или другия родител, или е по-важно да вижда редовно майка си и баща си?Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Всички знаем Перловската река в София - макар че рядко мислим за нея като за река. По-скоро канал. Смрадлив. През зимата - по-малко, през лятото - повече.
Но министърът на околната среда и водите Юлиян Попов отнесе куп подигравки със странна идея - че в Перловската река трябва да има риби.
"Трябва да си дадем сметка, че в нея има риба. Само че по-нагоре, надолу тя изчезва. Така че не е толкова странна тази идея, странно е, че ни е странно. Че се чудим на една такава идея", коментира той в последния епизод на Z-Каст.Не става дума просто да изсипем риба в реката, нито става дума само за Перловската.
"Състоянието на градските реки е признак не просто за състоянието на реката във град, то е индикатор за това на целия речен басейн", отбеляза екоминистърът. "Така че, ако започнем да се вглеждаме в градските реки и подобрим тяхното състояние, ще трябва да подобрим състоянието на всички речни басейни, които са свързани с градските реки, а това горе-долу ще е цялата територия на България."Попов признава, че и в момента се засичат незаконните зауствания и се налагат глоби, но трябва по-систематично изследване на проблемите на градските реки и причините за замърсяването в тях.
Кой носи отговорност за природата в градовете - общините или държавата?
Ще спаси ли новият механизъм за картографиране оцелелите дюни по морето?
Какъв е планът за изоставяне на изкопаемите горива и плавното преминаване към възобновяеми източници?
Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 144-и епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Новата парламентарна година започна, а политиците бяха фиксирани в две теми - успехите си от миналата година и предстоящата през март ротация. Но друг казус идва преди това - смяната на двама съдии в Конституционния съд и още 77 членове на 16 регулатора.
За разлика от острите сблъсъци миналата година, номинациите на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за най-висшия съд бяха внесени дружно от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Според народния представител от ПП-ДБ Стоян Михалев обаче, Атанасова не е тяхна номинация - ако и подписите на Христо Иванов и Кирил Петков да стоят под мотивите за номинацията й.
"Те не са номинирали - това е като с председателите на комисията и зам.-председателите на парламента", заяви той в новия Z-Каст. "Ние наистина не сме в ситуация да мерим професионални качества или това кой колко би се справил или не би се справил."Според него ротацията е "един технически процес" и истинското напрежение е било първия път - сега драми няма да има. Но не дава такава гаранция за множеството избори на членове на регулатори, които предстоят.
"Ние излъчваме послание към обществто - правете си сметка когато гласувате на избори, кой път е за вас по-добрият. Защото утре могат да кажат - е, с кого го направихте, ние ще ви накажем на избори. Не го отричам. Много неща в тази страна са станали по този начин - някой е правил трудни решения, трудни решения са се случвали, години след това имат резултат, и после той е наказан. Това е политиката", отбеляза Михалев.И отказа да коментира номинацията на Атанасова, юрист с реален опит само като депутат, като отбеляза:
"Когато влезем в това кой за кого какво мнение има, ще опрем до ад хоминем аргументите, след което до какво ще се стигне? Ще се стигне дотам, че няма да бъдат сменени конституционните съдии, няма да има кой да защити конституционните реформи, и в крайна сметка ще спечели президентът."
Според него в нашия Конституционен съд в миналото е имало хора "с нулев опит".
Струва ли си коалицията ПП-ДБ-ГЕРБ-ДПС? Ефективен лост ли са санкциите по "Магнитски" върху Делян Пеевски? Ще има ли реална полза от новата квота на парламента във Висшия съдебен съвет, или статуквото ще се запази?
Отговорите на тези и много други въпроси - чуйте в новия, 143-ти епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Една война, втора война... 2023-та бе тежка година за света - последствията от пандемията още се усещат, охладнялият конфликт в Близкия изток пак се възпламени, а България се бори да стане 100% европейска.
Какви бяха най-важните събития за 2023 г.? Ще се реши ли в последните дни на тази година дали България ще бъде 100% европейска държава с влизането ни в Шенген? Гост за последния Z-Каст за годината е кореспондентът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов.
"За нас окончателната интеграция ще настъпи с приемането на еврото. Вярно е, че има още 6 държави, които още не са го приели, но те са много по-силни от нас икономически. Еврото за нас е символ за интеграция най-вече, защото съществува една съпротива срещу него. Ако някой гледа на нас като втора класа европейци, това е заради прекалената близост на някои наши партии с Русия. Не че другаде ги няма", коментира той.
Ще влезем ли в Шенген по суша, или само по въздух, и добра междинна стъпка ли е това?Защо войната в Израел предизвика смесени реакции, а при тази в Украйна на всички бе ясен виновникът?
Идва ли крайнодясна вълна в Западна Европа и на какво се дължи тя?
Отговорът на тези и много други въпроси - гледайте в новия Z-Каст:
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Показва ли ни тестът PISA състоянието на българското образование? Донякъде, смятат гостите в най-новия епизод на Z-Каст, в който се връщаме отново към темата за това как децата ни се учат и какво остава в главите им след 5, 10 и 12 години в учебната система.
Според учителката по български език и литература Доротея Николова тестът дава "напълно очаквано" за състоянието на нашата образователна система в момента
"Ако изхождаме от резултатите, PISA е измерила ужасяващото положение, в което се намираме."Преподавателят по математика Константин Делчев е по критичен към теста - поне по отношението на неговата област. Някои от въпросите, особено математическите, имат половината нужна информация. Налице са недобри формулировки и откровено грешни задачи.
"Това за мен е неадекватен тест по математика. Дали българските ученици се справят добре по математика е съвсем различен въпрос. Отговорът е - не, не се справят. Дали са се справили зле по теста PISA? Явно. Но това, което виждаме в математика и в теста, двете не кореспондират. Затова мен ме ужасява идеята ние да се водим по PISA за някакви реформи."Международният тест всъщност е най-вече повод да говорим за проблемите на образованието.
"Българските ученици не учат. И не учат, защото обществото по някакъв начин ги е оставило да си мислят, че това е нормално. Че няма проблем в това, че така трябва да бъде", смята Николова.Според нея това умение се развива първо вкъщи и в детската градина. А сега се е "счупило" - налице са тежки дефицити и липса на разбиране на работата с езика.
"Започнали сме да си мислим, че по някакъв естествен начин човешкото дете се ражда, и то може да говори, да мисли, да смята и да разбира света - това ще си стане. Не става. Ставало е по начина, по който става с нас - учили сме."От реформи има нужда, но досега те са били твърде хаотични и твърде чести, смята Делчев.
"Реформите в МОН представляват експерименти с деца, но без етична комисия, която да ги одобрява", пошегува се той.А промените към опростяване и намаляване на материала могат по-скоро да навредят - макар много учебници и програми да имат нужда от подобрение. Децата трябва да имат предизвикателства.
"Боя се, че може да се съгласим на твърдението, че на учениците трябва да им е трудно", отбеляза Делчев."Трябва да бъдат изкарани извън зоната им на комфорт. Това важи за всички възрасти."Какво точно е функционалната грамотност? Какво трябва да научат децата?
Трябва ли да се забавляват, докато учат, и какъв е балансът между качественото образование и т.нар. "едютейнмънт" (от education и entertainment)?
Каква е ролята на родителите в образователния процес? Помагат ли държавните органи за добрата съвместна работа между тях и учителите?
Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 141.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Прокуратурата не бива да бездейства, трябва да довърши работата си докрай и да щракат белезници в българския футбол, за да си понесат последствията определени хора и да бъде защитен общественият интерес.
Това заяви Георги Градев в анонсираното още вчера 140-ото издание на Z-Каст, подкастът на Клуб Z. За горното той визираше най-вече Борислав Михайлов, излагайки подробно и за пореден път историята за връзки на подалия оставка шеф на БФС с Дан Тан, световен бос на "черното тото" (уредените и манипулирани мачове).
Разговорът с експерта в спортното право продължи едно футболно полувреме, като в него бяха засегнати също процедурните хватки покрай свикания конгрес и оставката, дали Градев би се кандидатирал за президент, кого би подкрепил...
"Подозирам, че всичко сега е умишлено. Умишлено не вписват Михаил Касабов като представляващ БФС, тъй като далечната цел на Михайлов е да се върне, рече Георги Градев. - Аз друго ще предположа. Целта не е да се върне, ако го направи, отново ще се случи това, което ще се случи покрай мача с Унгария. По-скоро си мисля, че той ще стои в сянка, ще продължава да дава пълномощни на този или онзи, тъй като моето разбиране е, че след този конгрес Михаил Касабов ще се пенсионира и оттегли. Убеден съм, че това му се върти в главата на Михайлов...
Защо го прави? Страхът от съдебно преследване е огромен. Много пъти съм казвал, в последно време хората ме молят да не го казвам, защото много се били спекли, но ще го кажа и тук: това са хора за затвора. Те трябва да си понесат последствията и независимо кой е следващият президент на БФС, трябва да се случи."
Вижте и чуйте как за нашите зрители (но и като послание към прокуратурата) Градев "свърза точките" по тезата си за "черното тото" и БФС за националния отбор. Той припомни, че направи това още през 2012 г., а наскоро показа и нови документи.
А разговорът не бе само за футбол.
Градев е убеден, че на 17 декември Българската спортна федерация по шахмат (БСФШ) ще бъде приета за членка на Международната (ФИДЕ), а спорещата за същото БФШ 2022 "ще се разпадне по естествен път".
Той заяви, че има шанс плувецът Антъни Иванов да се състезава на Олимпийските игри. И за първи път разкри, че Антидопинговият ни център е отворил ново дело срещу Антъни Иванов - заради това, че е плувал с рекламна цел и извън класирането в състезание по триатлон.
Тези още много интересни теми, вижте в нашия спортен Z-Каст.Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
След извънредния конгрес на Българския футболен съюз идната пролет промяна в българския футбол със сигурност ще има. Въпросът е доколко ще бъде положителна и доколко ще бъде реализирана от хората, които могат да реализират най-добрата промяна.
Това мнение изрази Атанас Василев, спортен журналист от Българската телеграфна агенция (БТА), в 139-ото издание на Z-Каст.
"На 30 ноември 2023 г. съм катогоричен, че не, няма да се върне. Но на 15 март 2024 г. - не знам. Ситуацията е такава. По-скоро бих казал, че не би се върнал, но нищо чудно да прецени конкуренцията като лесна за побеждаване на конгреса и да се върне", каза Василев, който има вече 30-годишен опит в журналистиката, а основните му ресори са БФС и националният отбор.
Големият въпрос в момента обаче е може ли Борислав Михайлов да се кандидатира отново на Общото събрание на 15 март (вай-вероятната дата), прави ли "маневри", трикове и т.н.?Според него Михайлов се чувства уморен и обиден на много хора, поне това е заявил на свои съратници в управлението футболната ни централа. Но въпреки това в следващите месеци могат да се случат много неща.
"Самия факт, че все още се задават въпроси дали ще се върне и дали не е трик, говори за едно - хората все още ги е страх от него. Ако нямаха респект, този въпрос вероятно нямаше да се задава и нямаше да го броят за евентуален претендент на следващ конгрес", каза Атанас Василев.Вижте кои имена достигат до един от най-утвърдените ни футболни журналисти като претенденти за поста №1 в родния футбол.
Както и оценката на Василев за националния отбор и развитието му в последните години. Той разказва много интересни впечатления от работата на сърбина Младен Кръстаич.
И още - за юношеския национален отбор до 19 г., който загуби наскоро от Андора. За финал - доколко футболна (спортна като цяло) страна е Сърбия и как й помага държавата?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст:
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Министерският съвет се събра извънредно днес и прие проектобюджета на Асен Василев. Той отива в парламента, но там едва ли го чака топло посрещане - недоволните от предложенията на финансовия министър на ПП-ДБ и там изглежда са мнозинство.
Защо годишният бюджет предизвиква такива спорове, медиен шум и остри реакции срещу министъра? Едната добра новина е, че този път тези казуси се обсъждат навреме, коментира икономистът Преслав Райков в новия Z-Каст.
"За мен има две причини. Много е пожелателен откъм икономическо представяне в текущата ситуация, в която се намира българската икономика. И геополитическата ситуация на водената на 500 км от нас война. Може би прекалено оптимистично залагаме всички прогнози в бюджета - аз бих заложил малко по-песимистични такива", отбеляза той.Втората причина пък е "прекалено разточинелния социален пакет".
"Той не е обвързан с реформи, оптимизации или пък някакъв фокус. Бюджетът е инструмент да постигнем определена цел с определена политика, нещо, което не виждаме през последните 3 години. Ние нямаме някаква цел, която искаме да постигнем с този бюджет", добави РайковЩе се чудим ли след 3-5 години откъде да финансираме този постоянен ръст на пенсиите?
Достатъчно ли е да имаме само 3% дефицит, защото това ни позволява влизане в еврозоната, или можем да се опитаме да имаме бюджет без дефицит? Всъщност, за какво използваме този дефицит?
Какъв е смисълът на все по-голяма капиталова програма, която както винаги няма да се изпълни - и защо Асен Василев следва примера на бюджетите на Бойко Борисов? Лошо ли е да има заеми, или е лошо да има заеми без план?
Ще успеем ли някога да върнем данъчната ставка на ресторантьорите на предишните нива, или "отворихме състезанието към дъното"?
Отговорите на тези и много други въпроси - чуйте в новия Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Защо една трансжена на 32 гладува пред Съдебната палата? Какво означава за трансхората в България отказът да си сменят пола по лични документи? Какво всъщност е транссексуалността и с какво се сблъскват българите с това състояние?
По тези въпроси трябваше да разговаряме с Габриела Банкова, която вече 4 дни води гладна стачка пред един от символите на българското правораздаване - след като съдът за пореден път не уважи правото й на идентичност, различна от тази по рождение. Но минути преди да започне записът на Z-Каст, полицаи дойдоха и арестуваха Габриела.
Причината - отказ да даде личната си карта, която е унищожена, и да се идентифицира с имената, които е получила по рождение.
"Моето достойнство е нарушено и аз отказвам да бъде унижавана. Ако щат да ме арестуват. Ако ме арестуват, това не е унижение за мен - но ако ми казват, че съм човек, който не съм, е унижение за мен. Те нямат това право. Аз отказват да бъда унижавана и да се припознавам с неща, които очевадно не са вече истина", заяви тя, преди полицията да й сложи белезници и да я откара до първо РПУ.
Кадри от ареста можете да видите в началото на епизода.
Добрата новина е, че заедно с нея протестират и други трансхора, които се сблъскват с някои от същите проблеми - Робин Желязков и Рио. Двамата трансмладежи разказаха защо подкрепят Габриела и какво всъщност е да си транс човек в България.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Има реална възможност работата на Столичния общински съвет да бъде блокирана. Това призна в Z-Каст общинският съветник от ПП-ДБ-СС Симеон Ставрев, дни преди новият СОС да положи клетва и да започне работа.
Причината е ясна - въпреки успеха на местния вот, новото обединение на демократичната общност получи 23 места в Съвета, а за мнозинство са нужни 31. Затова обединението между "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Спаси София" трябва да намира подкрепа сред другите партии - ГЕРБ-СДС, БСП, Възраждане, КОД, "Има такъв народ" и ВМРО.
"Въобще не вървим към някакви безпринципни договорки. Ние имаме кмет, той ще си назначи неговите зам.-кметове", обясни той. "Общинският съвет трябва да се разпредели по комисии, участваме в тези комисии, пишем доклади и убеждаваме другите колеги да ги подкрепят. Ако не ги подкрепят, тяхна си работа, ние се борим за нещата, записани в нашата програма."И даде пример с парламента, чиято работа също бе блокирана тази седмица с отсъствието на ГЕРБ и ДПС - въпреки сглобката.
Според Ставрев на практика моментално СОС ще се сблъска с ключови за столичани проблеми - първо икономическата рамка на градския транспорт и план-сметката за боклука, теми, които трябва да бъдат задвижени веднага. А после идва и бюджета.
"Очакваме строеж на детски градини. В случая колегите от БСП, като социална партия, нямат причина да не подкрепят бюджет, в който се увличават парите за строителство на детски градини и заплатите на персонала."Ще успеят ли новите управляващи да осигурят избирането на Борис Бонев като председател? Ще видим ли по основните теми на сблъсък с ГЕРБ нещо коренно различно? Ще бъде ли демонтиран най-после МОЧА и в кого е топката?
Колко време обединението ще се извинява с "пакостите на предишните"? Ще работят ли и с представителите на "Възраждане"?
Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 136-и епизод на Z-Каст:
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Предстоят не само най-важните, но и най-сложните избори в демокрацията - местен вот със смесено гласуване, с хартиена бюлетина и машини. Българските граждани ще гласуват за общински съветници, районни кметове, общински кметове, кметове на села. А после българската изборна администрация ще се бори с резултатите.
Машинното гласуване бе въведено с очакването да се повиши доверието в изборния процес. Случи ли се това? По темата в новия Z-Каст разговаряме с изборния експерт и независим наблюдател Стоил Стоилов. Според него дали гражданите вярват на изборите се мери с избирателната активност.
"Ще ви кажа едно число, което може и да ви шокира - между парламентарните избори 2017 г. и последния вот през април тази година избирателите са намалели с 1 млн. души. Като намалението започва от 2017 г. до редовните избори през април 2021 г., малко, след това при въвеждането на задължителното машинно гласуване има един срив от около 600 000 избиратели, и след това продължава да спада, с по-малки темпове."Според Стоилов сме били напълно способни да "оправим" хартиеното гласуване с различни мерки, и да си спестим сериозните инвестиции, които изисква машинния вот - който бе и сериозно ограничен в последващи промени на изборния закон.
"Тази година логистиката, която "Сиела Норма" ще организира за машинното гласуване, тя е поискала над 7 млн. лв. ОТделно, за ъпгрейд на софтуера, по едно решение на ЦИК, са 2 млн. лева. Значи 9 млн. лв. ще ни струва обслулжването, слугуването, както аз го наричам, на машините за тези избори. Ако го разделите на 9000 секции, ще излезе около 1000 лева на машина. При средно гласували в една изборна секция 230-240 човека, ако от тях половината гласуват на машина, ще видим, че това е един безмислен разход."Не помага и фактът, че част от българските политици всячески се опитват да създадат недоверие в машинния вот - включително и с последната парламентарна комисия по темата, в която ДПС покани ютюбър да развива конспиративни теории за Алексей Петров и неговата намеса в машините.
Може ли ЦИК да организира качествени избори? Какъв е пътят към възстановяване на доверието на българския електорат? Как можем гражданите да се борим с административния хаос и политическите злоупотреби с изборите ни?
Отговорите на тези въпроси и други - гледайте и чуйте в новия, 135-ти епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
За последните няколко седмици нови военни конфликти избухват по света - първо в Нагорни Карабах, а преди дни - и в ивицата Газа се възобновиха дългогодишни конфликти. Свързано ли е това с войната на Русия в Украйна? Или просто това е нашият евроцентризъм, според който всичко е важно, само ако ни засяга?
По темата разговаряме с международния редактор на Клуб Z Веселин Желев.
"Не смятам, че конците на всички конфликти се дърпат от едно и също място. Но има връзки между конфликтите. Колкото повече въоръжени конфликти има, толкова повече се отвлича вниманието от главната европейска война - в Украйна. От което изгода има Русия. И второ - отвличат се ресурси от тази война", отбеляза той.Според него обаче конфликтът между Азербайджан и Армения няма как да е започнат без одобрение от Кремъл - и вероятно е наказание за плахия опит на арменските управляващи да обърнат страната си към Европа.
Какви са целите на "Хамас"? Има ли ясен план, или това е поредната бомба в Близкия Изток, която има само за цел отново да запали конфликта между араби и израелци? Защо общественото мнение на Запад, традиционно защитаващо и Палестина, сега е изцяло в подкрепа на Израел?
Ще могат ли САЩ и Европа да помагат на Украйна и Израел едновременно? Ще се възползват ли Китай от това?
Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 134-ти епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
В края сме на предолимпийска година и в период, в който журналистите - освен за избори, мислят и за годишни класации. Как България влиза в олимпийската 2024 г., какви са шансовете ни в Париж, трябва ли да сме доволни от спечелените квоти, как разчитаме някои безпрецедентни или редки успехи на наши състезатели, на които станахме свидетели тази година?
Тези и други въпроси обсъдихме с популярния и уважаван спортен журналист Николай Кръстев. Той е единственият български журналист с награда от МОК, а също така издател и експерт в няколко спорта.
Кръстев, който е бивш плувец и ватерполист, е на мнение, че ще бъде успех, ако страната ни изпрати във френската столица 40-50 състезатели.
"Българският спорт не влиза в лоша кондиция в олимпийската година, напротив. Случиха ни се хубави неща, свързани и с млади спортисти", рече той.
В спортните ни среди постоянно се говори за пари - за тяхна липса по-скоро.
"В големия спорт без пари няма как да стане. Но и само с пари не става. Има такива примери. Трябва ли да погледнем към Катар, за да си дадем сметка за някои неща?", е мнението на Николай Кръстев, който направи много интересен паралел с една от най-богатите страни в света.
Според него таксаджийството съсипва и убива спорта. Имат се предвид таксите, които родителите плащат, за да тренират техните деца в клубове. Вижте кой спорт Кръстев даде за пример за развитие в България.
Говорихме също така за спортната база, а тъй като вече сме на вълна местни избори, каква е ролята на общините за аматьорския и професионалния спорт. Тук нашият гост изрази любопитна позиция.
"Дълбокото ми убеждение е, че политиката не бива да се намесва много навътре в спорта. Но в случая не става въпрос за политика, а за общочовешки неща. Точно заради това, поне според мен, е по-добре руските спортисти да пропуснат тази Олимпиада - общочовешките ценности. Не защото са виновни за нещо. Но лично аз продължавам да не разбирам това, което се случва в Украйна", рече Кръстев, отразявал няколко Летни и Зимни игри, а също така Световни и Европейски първенства в няколко спорта.
Още по тези и други казуси, чуйте и гледайте в новия Z-Каст.Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
- もっと表示する
