Episódios

  • Send us a text

    Тази седмица депутатите се загрижиха за децата - в парламентарната Комисия по демографска политика и семейството бяха внесени цели 6 законопроекта за промени в Закона за закрила на детето.

    Два от тях станаха основен фокус на дебатите, но други законопроекти, може би по-важни, потънаха в общата врява, призвикана от проекта на "Има такъв народ" за една медицински и научно невъзможна процедура - за "смяна на пола".

    Как се случи тази бурна законодателна инициатива срещу имагинерни врагове? По темата в Z-Каст гостува Елисавета Белобрадова, депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България".

    "Всяка политическа предизборна кампания цели да може да предизвика у хората някакви емоции, главно, за да може те да отидат в урните и да гласуват. Но ние в България сме в ситуация, която няма аналог на света - изправени сме пред 7 парламентарни избори в рамките на 3 години и половина", обясни тя. "За да може да достигне избирателите, почти всяка политическа сила цели постоянно вдигане на адреналина по някакави теми. А адреналинът се вдига посредством страх, омраза, внасяне на напрежение там, където няма, и посредством манипулация на обществото."


    Според Белобрадова в последните години на политическа криза тези партии са изчерпали другите начини за повдигане на напрежението - споровете около ваксините, войната в Украйна, влизането в еврозоната и др., и сега "дойде ред на децата" - а за българите децата са най-важното.

    За сметка на това пък се игнорират други проблеми на българското семейство и българските деца.

    "Ние сме държава без национална система за ранна детска интервенция", даде пример тя. "Друг огромен проблем е, че 17% имаме обхват на децата в детски ясли. Това означава, че от детските ясли са изпаднали абсолютно всички деца, които са под прага на бедността, които всъщност там трябва да могат да бъдат въведени в български иезик, да бъдат хранени, да живеят на топло, да могат да се учат на хигиени навици."


    Кой трябва да е водещ при отглеждането на децата - родителите или държавата?

    Какви са проблемите на българското предучилищно образование?

    Какво е нужно, за да има реална образователна реформа и възвръщаемост от образованието?

    Кой е нашият Саурон, който държи в плен всички ресорни политики?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте в новия, 166-ти епизод на Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Разцеплението в ДПС продължава - и макар сега победител на изглежда Делян Пеевски, чиято регистрация бе одобрена от ВАС и приета от ЦИК, на всички е ясно, че почетният председател Ахмед Доган няма да се даде лесно.

    По темата в новия Z-Каст коментира Дора Даракчиева от столичната организация на Движението за права и свободи. Според нея хората очакват предложения за политики, които да подобрят живота им, а не вътрешнопартийни борби.

    "Смятам, че трудолюбивите членове на ДПС, които аз познавам, са много очудени и просто тези хора са стресирани от това, което се случва", отбеляза тя. "В ДПС винаги са се обръщали и са зачитали мнението на хората, които членуват. Напоследък с разбиване на тези малки партийни структури въобще не ни викат и никой не се съобразява с нашето мнение."

    Тя признава, че в момента иначе перфектно смазаната изборна машина на ДПС е неподготвена за предстоящите избори.

    "В момента ние въобще не сме подготвени за избори. Всички са безкрайно учудени към кого да се обърнат и като как ще се проведе цялата кампания около изборите."

    Пеевски е бил харесван от някои ДПС-ари в местните организации, с които е имал повече контакт, призна тя. Но никой сега не може да приеме "две ДПС-та".

    "Аз съм чувала софиянци, които казват - ние ще гласуваме за ДПС, защото им имаме повече доверие. Как ще убедим тези хора въобще да дойдат да гласуват?"

    Очаква ли ли са партийците бунта на Пеевски? Смяна на поколенията ли тече в партията, или партийната битка е заради амбиции да са първа партия?

    Как се е развила софийската организация на Движението през годините?

    Ще се решат ли партийните проблеми на ДПС на предстоящия Национален съвет?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 165.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Estão a faltar episódios?

    Clique aqui para atualizar o feed.

  • Send us a text

    Защо има разцепления и вътрешни борби в системни партии като ДПС и БСП? Защо изглеждат заплашени от разделение и нови формации като ПП-ДБ? Причината не е само в сегашната политическа криза, смята политоложката Ирена Тодорова, гост в последния епизод на Z-Каст.

    "В едно изследване от средата на 90-те, наречено "Новите млади", всички респонденти посочват парите за ценност. Когато ние живеем в общество, в което доминира разбирането, че парите са ценност, а не непременно свободата, равенството, толерантността и прочие, които ние с вас налагаме устойчиво, то ние няма как да не видим еманация на това разбиране в институциите, в партиите и въобще в политиката."

    В друго изследване от преди 15 години пък главната асистентка по политически науки в НБУ и колегите й установили, че ако партиите не намират нови хора за вътрешният си партиен актив, не си оправят уставите, и не започнат да социализират младите политици, в един момент ще има крах.

    А причината младежките организации, каквито ДПС и БСП имат, да не помагат, е че младите са в "един особено брутално материализиран свят" - ценностите отстъпват назад.

    "Голяма част от тези млади хора унаследяват моделите на поведение на по-възрастното поколение. И често по-лесно се унаследяват порочните практики", отбелязва тя.

    Какво има Доган, което на Пеевски му липсва? Как за месеци "феноменът" стана "момчето"? Надценяван ли е Пеевски?

    Защо е лоша идея новото ръководство на БСП да изключи Нинова?

    Дали ще е добра или лоша идея отделното явяване на вота на "Продължаваме промяната" и "Демократична България"?

    Отговорите на тези въпроси и много други - чуйте или гледайте в новия, 164-ти епизод на Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Преди малко над месец съпредседателят на ДПС Делян Пеевски обяви "ново начало" - а с него започна и борба с почетния председател Ахмед Доган. Тази седмица пък ГДБОП блокира сайта "Ново начало" - творение на активисти на ПП-ДБ, пълен със сатира и подбрани кадри на санкционирания по "Магнитски" политик.

    Как дирекция на МВР блокира сайт без съдебна заповед и без обяснение? Кой стои зад това потъпкване на правото на изразяване? В опит да обясним странната атака на създадения съвсем скоро малък уебсайт на гости в Z-Каст е Ивайло Мирчев, бивш депутат на "Продължаваме промяната - Демократична България".

    "Пеевски, вместо да спре един сайт, който показва неговата същност, направи обратното, направи го популярен. Сега те го гледат в Турция. Гледат го и в България - в Кърджали, Търговище, Разград, Добрич, места, в които има традиционно избиратели на ДПС. За тях този сайт е интересен, прекарват доста време на него", обясни той.

    Според Мирчев спирането е именно дело на съпредседателя на ДПС. Сега сайтът е с пъти повече трафик, преместен е на нов сървър, жертва е на т.нар. DDOS атаки, но има множество "огледала" (копия на различни сървъри) и сега ще е на практика невъзможен да се махне, обясни той.

    Защо изведнъж ГЕРБ гласува заедно с "Възраждане" - като при закона срещу "ЛГБТ пропагандата"?

    "ГЕРБ винаги са опитвали да ухажват "Възраждане". Бойко Борисов и ГЕРБ си мечтаят за времената на "Патриотичния фронт"," смята Мирчев. "Но по това, което се вижда, "Възраждане" не се държат като патриотите - "дайте ни порциите". Не, те искат подкрепа за този, този и този законопроект. И ГЕРБ са готови. И това беше първият подобен жест, който Борисов прави към тях. Аз очаквам и следващи. Нашата работа пък е да противодействаме на това."

    За победа на Тръмп ли се готви Бойко Борисов?

    Ще надделее ли Пеевски над Доган?

    Ще се опитат ли депутатите на ПП-ДБ да пратят анти-ЛГБТ закона на Конституционния съд?

    Ще има ли избори докрай?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 163-ти епизод на Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Идват избори - за пореден път, но преди това отново виси дилемата, създадена от промените в Конституцията - кой ще е новият служебен премиер?

    Отново "домовата книга" с възможни кандидати сякаш е празна, а две трети от партиите, които приеха новата система за това кой ще поеме властта преди вота не я харесват. Защо процедурата за назначаване на служебен кабинет е такава каша?

    По темата в Z-Каст гостуват политическите редактори на Клуб Z Пламена Игнатова и Лъчезар Лисицов. Те обясниха за пореден път системата, по която вече се избира премиер, и защо всички кандидати изчезват и накрая изборът се свежда до едно-две имена.

    "Проблемът е, че всички възможни опции за служебни премиери се оказват обвързани с ГЕРБ и ДПС. Целият този хаос се дължи на превземането на институциите от ГЕРБ и ДПС", отбеляза Лисицов.

    Добър премиер ли беше Главчев, след като, по логиката на Бойко Борисов, никой не оспори резултата от предишните избори? Заплашени ли са следващите избори от фалшификации?

    "Като цяло изборите са честни - има нарушения най-вече по малките секции. Касирането на избори е много трудно. И в България има наблюдатели от партиите, независими наблюдатели, наблюдатели от чужбина", отбеляза Игнатова. "За доброволния корпоративен вот и голямата армия от чиновници на местно и на държавно ниво, които са там от години, назначавани от една определена политическа партия, били й верни десетилетия наред - това вече е един съвсем отделен въпрос"

    Кого обслужваше Главчев и защо трябва да го помним? Защо Калин Стоянов е най-спорният служебен министър?

    Защо кандидатите за служебни премиери не стават? Има ли отрицателен подбор при тях?

    Какво ни очаква на поредните предсрочни избори - ще има ли нови играчи, какво ще стане с партиите, заплашени от разцепление?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Не COVID, войната в Украйна или някоя друга криза е виновна за това как гласуваха британските избиратели - вината е изцяло в самите консерватори. Това коментира международният редактор на Клуб Z Христо Римпопов в новия епизод на Z-Каст, ден след като управляващите на Острова загубиха опустошително на парламентарните избори във Великобритания.

    А лейбъристите спечелиха не по-малко, сдобивайки се с пълно мнозинство в най-стария парламент в света.

    "Във Великобритания има един принцип - опозицията никога не печели избори, управляващите всеки път ги губят. Консерваторите изцяло се изчерпаха и през последните 14 години, откакто са на власт, създадоха наистина много големи проблеми за британците", смята Римпопов.

    Според него още от 2022 г. е било ясно, че Консервативната партия ще загуби след 14 години в управлението на страната. Една от основните причини, разбира се, са последствията от Брекзит.

    "Те предизвикаха Брекзит. Дейвид Камерън беше твърдо в лагера на римейнерите, на гражданите, които искаха да останат в Европейски съюз, но за да спечели изборите през 2015 година, обеща на избирателите си, че ще обяви този никому ненужен референдум. И сега в момента британците си носят последиците от това негово решение и от техния си избор. Сега амо 25% от тях подкрепят това решение."

    Постижението на Лейбъристите е и заради новия им лидер - Киър Стармър.

    "Предишният им лидер Джереми Корбин беше отблъскващ за мнозинството от лейбъристите. Той е крайноляв, ако видите какви позиции има за войната в Украйна... Стармър не е най-харизматичният лидер, но е достатъчно приемлив, малко като Джо Байден на последните избори в САЩ. Достатъчно приемлив, достатъчно познат, малко по-възрастен, малко по-опитен."

    Стармър е говорил за втори референдум за Брекзит - има ли шанс да се случи?

    Каква е причината за невиждания скоро успех на либералните демократи, които откраднаха 60 депутати от консерваторите?

    Какво можем да очакваме от Найджъл Фарадж, крайнодесният брекзитър, завърнал се в политиката? По какво си приличат той и Бойко Борисов?

    Защо във Великобритания няма крайнодясна вълна? Ще успеят ли Макрон и левите му съюзници да възпрат крайнодесните на френските избори тази седмица?

    Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия 161-ви епизод на Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    В понеделник президентът връчва първия мандат за съставяне на правителство - на ГЕРБ. Какво ще направи Бойко Борисов с него? Как ще изглежда то - самостоятелно правителство на първата партия без мнозинство, или открито партньорство с ДПС и други?

    По темата разговаряме в Z-Каст с проф. Румяна Коларова, политолог и социолог.

    Според нея кабинет на малцинството на ГЕРБ е един от най-вероятните работещи варианти за бъдещо правителство - и това би дало шанс на партиите, които искат да борят статуквото на ГЕРБ, най-добър шанс за това.

    "Стана ясно, че чрез избори не може да бъде ограничен тъй наречения "модел ГЕРБ" или "модел ДПС". Единственият начин да ги ограничиш във властта е да си партнираш с тях и по някакъв начин да се опитваш да блокираш действия, които са неприемливи. Ако оценяваме форматите на кабинет, при които контролът и коригиращата роля над ГЕРБ и ДПС е най-силно, определено това е кабинет на малцинството."

    Ако ПП-ДБ не направи така, че да има такъв кабинет, ще се отиде на нови избори и обединението само ще загуби от това, смята Коларова.

    "Кабинет на малцинството е много по-стабилен от минимално печелившата коалиция, в която всеки малък партньор може да изнудва, и във всеки един момент да доведе до край на кабинета", отбеляза тя. "Българските политици и българските избиратели, всъщност, имат едно предпочитание към този тип коалиции."

    Има ли полезен ход "Възраждане"?

    Какво се случва с БСП и страдаме ли от това, че вече в България няма силна левица?

    Може ли да се случи нещо с втория мандат на ДПС?

    И още за предишните кабинети и партньори на ГЕРБ - гледайте и чуйте в новия, 160-ти епизод на Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Тази събота из столицата ни отново ще шества "София Прайд" - ежегодното събитие за човешки права на ЛГБТ хората, придружено в последните години от консервативното "Шествие за семейството".

    В последните години обаче и хората "за" ЛГБТ правата, и хората "против" са се променили и поляризирали. Това обясни в последния епизод на подкаста на Клуб Z ЛГБТ активистът и съпредседател на БХК Радослав Стоянов.

    "В последните години нараснаха крайностите - много приемащите хора, и много отхвърлящите хора. И в двете групи виждам проблеми - стават като агитки, коне с капаци", отбеляза той. "Ние се отучихме да сме търпеливи, отучихме се да се слушаме. Научихме се да се мислим в мемета, в опростени послания. И бързо да се палим - което не е никак добре."

    Целта на "София Прайд" е видимост за ЛГБТ хората.

    "Прайдът може да бъде добър пример и за хората извън прайда, извън общността - за това, че всъщност нямаме антени, щипки и крила като на прилеп. Всъщност сме хора като всички други - ние сме вашият зъболекар, човекът, който ви обслужва в магазина, народен представител, хирургът, който утре ще ви спаси живота. Ние сме навсякъде", отбеляза той.

    Исканията за възможност за легална смяна на пола не се отнася към децата, отбеляза Стоянов. Причината:

    "При проявената в детска възраст полова дисфория (несъответствие с биологичния пол) мнозинството от тези деца се оказват, като пораснат, хомосексуални, не истински трансхора. Част от тях - дори хетеросексуални. В зрялата възраст почти във всички случаи това е стабилна идентичност, тя си остава доживот."

    Едва през последните 10-15 години се е появила трета група - с остра проява на дисфория в юношеска възраст.

    "Те се появяват на групи, в социалните мрежи, съученици, има елемент на "социално замърсяване". Това е по-особена група, появила се в резултат от социалните мрежи. Ние трябва да признаем това."

    Работят ли промените в Наказателния кодекс, утежняващи престъпленията от омраза по сексуална ориентация?

    Религиозни организации и реторика ли хранят шествията срещу ЛГБТ общността?

    Еднополов брак скоро няма да има - има ли други възможности и България длъжна ли е да въведе една от тях?

    Отговорите на тези въпроси и на други - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Изборите минаха, а присъдата е вече официална - нито една, нито две партии могат да направят правителство. Бойко Борисов иска такова само с евроатлантици, а ПП-ДБ искат да са в опозиция. Следва ли от това сценарият, който се появи ден преди вота - за пръв път коалиция между ГЕРБ и ДПС, с "едно рамо" от "Има такъв народ"?

    По темата разговаряме в новия Z-Каст с политолога Кристиян Стефанов.

    "Този момент настъпи - влизаме в нов етап. Процесите, започнали от протестите срещу Борисов - това приключи. Видно е, че има реабилитация на партиите от статуквото. Според мен Борисов ще направи коалиция с ДПС, но не открито, а под формата на програмно правитество, експертен кабинет."

    Делян Пеевски много иска да излезе от списъка "Магнитски" и затова наблюдаваме тези опити да се покаже лоялността към САЩ, смята политологът.

    На въпроса какво можем да очакваме от най-новата партия в парламента - националистите от "Величие", Стефанов отбеляза, че те видно променят посланията си, смекчават тона спрямо това, което е било в кампанията, и вероятно ще го смекчат още, ако изглежда, че ще има 4-годишен мандат.

    "Когато една партия води по-крайна кампания и обира тези гласове, а в парламента се смекчава, това най-често води до нейното отпадане. И това ще е съдбата на "Величие."

    Ще оцелее ли ГЕРБ една коалиция и общо управление с ДПС?

    Легитимен ли е парламент, избран от под 35% от избирателите? Ще има ли реални политически последствия от ниска активност?

    Какво казва последният вот и подобен бъдещ кабинет за българската демокрация?

    Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 158.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Има ли смисъл от предизборната кампания? Резултатите на партиите от първия до последния ден не се промениха фундаментално, агитацията изглежда вяла.

    По темата в Z-Каст разговаряме с медийния анализатор Георги Лозанов. Според него, това е отчасти защото и политиците, и електоратът не очакваха предсрочния вот. Но заплахата на тези избори е, че освен в България, в цяла Европа е заплашена либералната демокрация - и може да има все повече автократи.

    "Това значи, така да се каже, че ние може да чакаме българския Орбан, който бавно да гравитира към Българския путин. И от този вот зависи това", отбеляза той.

    Според него целта на някои политици е избирателите да бъдат заблудени от дребни сюжети и скандали, "в режим на постистина", и да се отчаят.

    "Моля ви, гласувайте с оглед на това какво ще стане с България. Както казва Бауман - моралът е всекидневен авторски избор на това какво е добро и зло. Не можем да кажем - всички са маскари, байганьовият лозунг. Трябва във всяка ситуация, ако искаш да упражняваш морала си, да можеш да различиш добрите и лошите, колкото и да е трудно", отбеляза той.

    Има ли значение предизборната кампания? А журналистите и медиите?

    Каква е разликата между гражданския вот и вота на клиентелата?

    Какво казва за руската пропаганда у нас фактът, че доскорошен радиоводещ в обществена медия сега е кандидат за евродепутат на прокремълска партия?

    Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 157-ми епизод на Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Последният работещ лифт на Витоша - Симеоновският - спря. Според собственика на съоръжението - "Витоша Ски" - окончателно и безвъзвратно. Нямало резервни части.

    Управляващите в София се впуснаха в битка - кой е по-по-най-виновен и кой не е направил и не прави достатъчно, за да се оправи положението. Столичният общински съвет изкара многочасово извънредно заседание по темата днес.

    В новия Z-Каст ни гостува Тома Белев бивш общински съветник ("Зелено движение") и бивш директор на парк "Витоша", сред най-запознатите хора в държавата по темата с витошките лифтове. Започваме от най-обсъждания в последните дни въпрос - може ли през приватизационния договор да се постигне нещо?

    Отговорът е не.

    "Там пише - "запазване със съществуващи лифтове и влекове". Достатъчно е да има един влек да работи, и ето, запазен е предметът на дейност", сята той.

    Но освен по линията на приватизацията, има и друга възможност - чрез Закона за устройство на територията, смята Белев.

    "Това е в правомощията на кмета - за премахване на опасността на гражданите от разрушени и неподдържани сгради и съоръжения"

    Бившият директор на парка подчертава, че общината няма други инструменти и никога не е имала.

    "Всичко, което се е случвало от 2007-ма насам, е по желание на собственика. Ако той не желае да работи Княжевския лифт - не работи. Ако не може да възстанови или подмени Драгалевския - не го възстановява. Съоръженията са такива, защото собственикът е решил така", отбелязва той.

    Какво цели приватизаторът на Витоша? Опитват ли се частни инвеститори да изнудват гражданите? Нуждае ли се планината от модерни съоръжения?

    Ще има ли съгласие в СОС за подхода? Каква е ключовата съставка за работещи лифтове на Витоша?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 156-ти епизод на Z-Каст:

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Пандемията си отиде - и българите забравиха здравеопазването. COVID-19 не извади на бял свят проблемите на българската здравна система - и преди ги знаехме. Но те останаха на заден фон в последните две години сред низ от политически кризи.

    А сега ни заплашва и нова епидемия - от коклюш. Но не искат да я обявят за такава. А причината за нея - спадът във ваксинирането, не срещу COVID, срещу всичко.

    По темата в Z-Каст ни гостува Катя Панева, народен представител от ПП-ДБ и член на здравната комисия в парламента. Според нея проблемът със спада на ваксинацията е още от преди пандемията.

    "Всичко това, което се случи покрай COVID - как антиваксърите излязоха напред и убедиха хората, че едва ли не ги чипират. И всичко това по някакъв начин допринесе още малко към недоверието, което хората имат към здравеопазването. Затова една част от майките отказват да ваксинират децата си", заяви тя.

    Трябва да се правят нови информационни кампании за ваксиниране, но след сериозни проучвания - така че да се таргетират тези групи от хора, които най-много се съмняват, смята Панева.

    Според нея сме стигнали в "пика на недоверието" не само заради проблемите на здравеопазването, а недоверието към всичко и всички.

    "Медицината и здравеопазването да бъдат обърнати към реалните проблеми на хората - да намалим тежестта в болниците, да има превенция, промоция на здравето. Така можем да покажем, че се грижим за тяхното здравеопазване. Трябва публичните средства да бъдат изразходвани за хората, за тяхното здраве."

    Защо аптеките и НЗОК са "на нож"? Твърде бързо ли въвеждаме електронното здравеопазване?

    Как се харчат публичните пари за здраве и за лекарства?

    Какво ще правим, ако останем без достатъчно лекари и медсестри? Стимулираме ли младежите да изберат медицината с махане на таксите в университетите?

    Ще има ли консенсус за здравеопазването в следващия парламент?

    Отговорът на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Какво се случва в ивицата Газа? Няколко месеца след атаката на "Хамас" срещу Израел, дори на Запад общественото мнение за това кой е "добрият" и "лошият" в конфликта сякаш се обръща.

    Протести в защита на Палестина се организират от младите леви в САЩ, Великобритания и други държави. Расте антисемитизмът, дори там, където уж беше изчезнал. Какво се случи от 7 октомври насам?

    По темата гости в Z-Каст са зам.-главната редакторка на Клуб Z Мила Аврамова и кореспондентката ни в Берлин Капка Тодорова.

    "Има около 15 млн. евреи и над 2 млрд. араби. Само този брой показва защо десетки, дори стотици пъти по-бързо се разпространява палестинската теза, или проганда. И най-много се обсъжда в TikTok и Instagram, социалните мрежи на най-младите", обясни Тодорова.

    Затова и виждаме много истории за палестинското страдание, но далеч по-малко за израелското.

    Къде е грешката на Израел, освен от PR гледна точка?

    "През цялото си историческо съществуване, евреите са невинна жертва, и това се случва през последните хилядолетия. Те са подложени на зверски гонения, а апогеят на този антисемитизъм се достига в Нацистка Германия. Много е страшно, че едни хора, които са били винаги невинни жертви, в момента причиняват невинни жертви", отбеляза Аврамова.

    Затова е логично да си зададем въпроса - не можеше ли Израел да походи по различен начин. Бомбите ли са най-добрия подход? Възможно ли е прочистването на "Хамас" от една от най-добрите армии в света да не става по този брутален начин?

    "За мен обяснението е в това кой управлява в момента Израел. Виждам сериозен паралел между Израел и България. Начело е Бенямин Нетаняху, човек със спорен имидж, доста сериозни корупионни скандали, котйо се опитва да овладее съдебната система. И би направил всичко да остане на власт - защото ако не е на власт, ще отиде в затвора", добави тя.

    Има ли други измерими щети за евреите по света?

    Знаем ли наистина достатъчно факти за бойните действия? Военни престъпления има, а налице ли е геноцид? Можем ли да посочим кой наистина е "добрият" и "лошият", както можем в Украйна?

    Само радикали ли са останали в Палестина? А в Израел?

    Отговорът на тези и други въпроси - в новия Z-Каст 154.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Тази седмица в Столичният общински съвет се проведе извънредно заседание на комисията по екология - с основна тема чистотата на въздуха в София.

    Защо тази тема се повдига сега, а не, както е традиционно, в края на годината, когато стане студено, мрачно и мръсно, така че софиянци виждат чистотата на въздуха с очите си.

    Работи ли програмата за подобряване на качеството на въздуха, наследена от предишното ръководство на Столична община - в лицето на ГЕРБ и Йорданка Фандъкова?

    И има ли възможност новото ръководстов да прави някакви промени по нея?

    По тези теми - и други - разговаряме с Надежда Бобчева, зам.-кмет по екология и зелени системи.

    "Това, че въздухът в София се подобрява в последните години, не значи, че е чист. Да, положени са усилия, изхарчени са страшно много пари за тази програма. И в момента се намираме посредата - минали са три години, остават още три. За нас е изключително важно да се направи една междинна оценка - какво е стартирано, какво не е стартирано, нужни ли са тези средства, и какво можем да направим повече", заяви тя.

    Софиянците приемат въздуха като даденост, но цената, която плащаме за мръсния въздух, заслужава внимание винаги, добави тя.

    Колко струват печките и климатиците, които се заменят по програмата?

    Как ще се приложи мярката за ниска емисионна зона, идея на ДБ в миналия мандат, но сериозно променена от ГЕРБ? Ще има ли нови станции за мерене на чистотата на въздуха? Ще могат ли да се включат гражданските станции, които са много повече?

    Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 153.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Кой министър е на ПП-ДБ, кой е на ГЕРБ? Този въпрос се задава многократно от началото на последното управление, бе забравен за 9 месеца, и после провалената ротация пак го събуди. А днес придоби нов смисъл с обявения от служебния премиер Димитър Главчев състав на кабинет.

    Транспортният министър Георги Гвоздейков обаче, като член на "Продължаваме промяната", бе извън съмнение - до вчерашния материал на Клуб Z, разкриващ "спускането отвисоко" на авиационния инженер в ГД "Гражданска въздухоплавателна авиация" без нужната квалификация.

    В още повече детайли днес в Z-Каст навлизаме с кап. Тодор Пенев - бивш професионален пилот, инспектор, инструктор, а сега старши проверяващ за Боинг 737. Той среща Гвоздейков през 2018 г. като кандидат за инспектор в ГД "Гражданска въздухоплавателна авиация" и с учудване установява, че бъдещият министър няма нужните квалификации за длъжността.

    "Донесе един плакат с един самолет, направен от пластмаса... и обясни, че идва в "ГВА", за да разбере начина, по който това нещо може да се сертифицира. И аз му повярвах", разказва Пенев.

    Гвоздейков, който няма нужния стаж, обаче бива приет като инспектор - и му се създава специална програма за обучение, която продължава над 4 години. Т.е. държавата му плаща, за да се квалифицира. Но през това време е бил допуснат да изпълнява инспекторски задачи, което е забранено. По-късно като депутат пък участва в конкурс за директор на дирекция "Летателни стандарти" - и го печели.

    А скоро след това става ръководител на фирмата, която ще се превърне в HEMS България - компанията, която лицензира медицинските ни хеликоптери. Кап. Пенев разказва и още "от кухнята" за нарушенията със засега единствения медицински хеликоптер у нас и обучението на пилотите.

    Кой "спуска" Гвоздейков през 2018 г.? ГЕРБ или ПП?

    Какво се случва с нашия медицински хеликоптер и пилотите ни?

    Пришпорвана ли е процедурата, за да стане преди ротацията?

    Ако наистина има нарушения - поправими ли са, или България още дълго ще остане без въздушна медицинска помощ?

    Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 152.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Пак отиваме на избори - с връщането на мандата от третата партия, това е неизбежно. Следващият въпрос е точно кога ще са те - и дали ще са заедно с евровота.

    Но идват и много други, по-важни въпроси. Наистина ли резултатът ще е както преди? Ще загубим ли три месеца и десетки милиони за връщане на кота нула?

    В новия Z-Каст по темата ни гостува Флора Стратиева - доскоро известна най-вече като YouTube звезда, но вече и журналистка в БНТ и БНР. Самата тя опита преди 2 години един позабравен метод на предизборно отразяване - като прекара по един ден с почти всички парламентарни партии.

    "Започнах да правя видеа с политически изрезки през 2019-та. Един човек коментира - "много ми харесват изрезките с Бойко Борисов". Но Борисов не съм го включвала! Прерових видеото, коментиращият беше дал точното време - и гледам Валери Симеонов. Има една част от младите хора, които не се интересуват, не знаят. Поне след тази поредица знам, че ако не друго, поне знаят кои са основните политически лидери."

    Според нея във всяко поколение има хора, които се интересуват от политика - и нейната цел е била да им помогне.

    Каква кампания ще водят партии, които до вчера са управявали заедно?

    "Всяка една кампания на ПП-ДБ досега е била построена на анти-ГЕРБ послания. Сега как ще стане това? "Ще бъдем анти-ГЕРБ в управлението! Ние сме единствената спирачка на пълното окупиране на властта от ГЕРБ", нещо такова, може би? А от ГЕРБ ще говорят пак за "шарлатаните" и "неможачите", тези, на които те им дадоха възможност да управляват", отбеляза Стратиева.

    Според нея обаче няма нищо ново на политическия пазар - не се очакват феномени. Освен, може би, изненадващата активност на "Възраждане" и Костадин Костадинов за евровота, който според Флора постоянно говори за него в социалните мрежи.

    "Според мен той ще си закара някакъв стабилен електорат на евроизборите. Аз не съм видял другите партии изобщо да говорят за това. В коментарите под техните видеа дори пишат - искам да задам един въпрос, само не ми казвайте, че евроизборите са на 9 юни... то вече е станало меме в техните среди."

    Наистина ли най-консервативната и проруска партия владее социалките най-добре? Защо някогашните пионери в интернет политиката - "Демократична България" - са загубили инерция? Обезмислиха ли онлайн платформите журналистите по време на кампания?

    Отговорите на тези и много други въпроси - чуйте и гледайте в новия Z-Каст 151.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Ще има ли ротация или няма да има? Ще има ли ново правителство или не? Идват ли избори? В последната седмица отговорът на тези въпроси се променя всекидневно, а понякога - и през час. ГЕРБ и ПП-ДБ влязоха в дълъг процес на преговори, разтърсван от изказвания, заплахи, натиск, странни политически ходове и постоянни обвинения.

    За какво всъщност се карат? Министри, закони, партньори? В крайна сметка кое е по-важното - дали Мария Габриел е премиер и Асен Василев финансов министър, или влизането ни в Шенген и Еврозоната?

    По темата в новия Z-Каст гост е парламентарната репортерка и политически редактор на Клуб Z Пламена Игнатова.

    "Тези две формации нямат никакво разминаване по отношение на политическите си цели и какви законодателни реформи трябва да приложат. Поне на хартия е така", подчерта тя.

    На пръв поглед изглежда, че участието на ДПС във властта е истинската разделителна линия - но според нея това е само един от проблемите. А новият съпредседател на Движението вече е "изпран".

    "Пеевски го изпрахме всички, включително и част от медиите - като започнахме да придаваме твърде голяма важност на неговите думи, дори когато не са важни, и гласувания, които не зависят от ДПС. ДПС не трябва да бъде изключвана априори. Но все си мисля - ако ще работят с ДПС, добре е някъде официално да го напишат."

    Според нея ако ще се прави коалиционно споразумение, независимо как ще бъде наречено, то трябва да е по-конкретно и подробно от предложените досега - с ясен механизъм за избора на прокурорски съвет, съдебен съвет, инспекторат, антикорупционна комисия. Както и кои регулатори ще се избират с мнозинство от 2/3, ако имат намерение да правят това.

    Загуби ли Борисов своя срам от управление с ДПС? Защо тези, които зоват за прозрачност, са най-потайни? Кого обслужват "течовете" в медиите?

    И най-вече - очаква ли ни нов предсрочен вот? Има ли значение кой ще носи вината за него? И кой е в по-добра кондиция за избори?

    Отговорите на тези въпроси гледайте и чуйте в новия 150-ти епизод на Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Кой управлява в София? Кметът е Васил Терзиев, но в Столичният общински съвет няма ясно мнозинство. Вчерашното извънредно заседание, на което основна тема бе страхът от бежанците в града демонстрира ли, че ГЕРБ-СДС държи контрола?

    По темата в Z-Каст гостува Бонка Василева, общински съветник от "Продължаваме промяната - Демократична България - Спаси София".

    "Този скандал се прави точно в момента, когато излиза така наречената изгубена пътна карта за Турски поток. Винаги, когато има злепоставяща информация за европейския вид на определена политическа сила, този мигрантски проблем се изкарва", отбеляза тя.

    Но подчерта, че това не значи, че в София няма проблем със сигурността.

    "Но той не е само около бежанския център в Овча купел или около Лъвов мост Проблеми има в Нови Искър, в Люлин, проблеми има и в крайните квартали в София, да не говорим за тези квартали, в които има ромско население. Проблем със сигурността има, и той не е от днес"

    Според нея ГЕРБ са се възползвали максимално от повода, но това е "политическа грешка - показа ги в друга светлина".

    Василева призна, че макар да бяха победители на местния вот и да са първа политическа сила в Съвета, ПП-ДБ-СС са в опозиция. Но решение за важните въпроси на столицата - на първо време бюджета - има.

    "Има друго мнозинство, което демонстрира това на всяко заседание. Но това ще търпи промяна - публичният натиск е най-силното нещо, през което ние можем да принудим хора, които са отишли в този общински съвет със заявка да ревизират управлението на Йорданка Фандъкова."

    Софиянци обаче имат ли готовност да натискат?

    "Сега ще бъдат готови. Според мен вече има интерес и хората започват да се питат какво се случва в този общински съвет, кои са там, какви са тези хора, как гласуват", убедена е Василева.

    Ще отстъпи ли ПП-ДБ-СС пред исканията на ГЕРБ за бюджета на София? Или ще бъде блокиран Съветът?

    Ще има ли истинска проверка на общинските дружества?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст 149.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    На 1 март 2014 г. започна своя живот Клуб Z - сайтът clubz.bg отвори врати точно преди 10 години.

    В новия епизод на Z-Каст хвърляме един поглед в близкото минало, заедно с главната редакторка на Клуб Z Светлана Джамджиева.

    През това време и медиите, и политическия живот, и новините се промениха много.

    "През 2014-та година имаше нужда от още нормални медии. Тогава медиите на Пеевски и приближените му бяха заели почти цялото информационно пространство и се ползваха като бухалки за неудобните на Пеевски и кликата около него хора", разказа Джамджиева.

    Други ли са политиците днес? По-тежка ли стана работата на журналистите? С какво се отличаваше Клуб Z и защо виждаме огромен скок в посещенията винаги, когато има сериозни събития?

    Ще могат ли да се върне доверието на обществото към журналистите? Нужни ли сме въобще?

    Какво предстои за Клуб Z?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте в новия Z-Каст 148.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

  • Send us a text

    Утре се навършват две години от началото на руската инвазия в Украйна - две години на смърт, военни престъпления, бомбардировки на цивилни, масови разрушения, и мощна кремълска пропаганда.

    Оптимизмът, че войната може да приключи бързо, отдавна си отиде - сега остава въпросът къде все пак може да дойде краят й, на бойното поле в Украйна или по някакъв друг начин в Русия?

    По темата разговаряме в новия Z-Каст с международния журналист Николай Кръстев - бивш кореспондент на БНР в Русия и един от водещите специалисти по постсъветското пространство у нас. Преди месец БНТ излъчи водения от него документален филм "Другата Русия" - за опозицията срещу режима на Путин. Филмът ще бъде излъчен утре от 15 ч в ефира на националната телевизия, може да бъде гледан и онлайн.

    Когато става дума за войната на бойното поле, настоящата ситуация според него е вследвие на ненавременната помощ от страна на Запада за Украйна.

    "След 2 години ние виждаме, че ситуацията започва по-скоро да се влошава, отколкото подобрява. Преди известно време наблюдавахме едно стабилизиране, засилване на украинсикте позиции, днес не можем да кажем това."

    А как стоят нещата от другата страна на войната? Възможно ли е краят на войната да започне в Русия?

    "Една седмица след убийството на Алексей Навални в руската наказателна колония в Северния полярен кръг, протестите, които видяхме в Москва, Петербург и още 19 града - все пак това е окуражаващо. Въпреки тежките наказания, които съществуват от 2 години в Русия за проявяване на всякакъв вид несъгласие с официалната политика на войната, все пак има хора на протест, които изявяват своето мнение", отбеляза Кръстев.

    Това обаче не променя факта, че мнозинството от руската опозиция е в чужбина. А много и от подкрепящите ги вече живеят зад граница, макар и напускането на Русия да е все по-трудно.

    "Един ден нещата ще могат да бъдат променени, и то от руското общество", обобщи той.

    Има ли наистина "мълчаливо мнозинство" против политиките на Кремъл в Украйна? Може ли смъртта на Навални да отключи някаква съпротива, ако не и революция?

    Остана ли някой от върхушката на властта, който може да свали Путин?

    Отговорът на тези и много други въпроси - чуйте в новия Z-Каст.

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.