Bölümler
-
Рав Доса а-Йевани (“Гръкът”) - (ок. 1370 г., Видин - ок. 1420г., Болоня?) - ученик на Рав Шалом от [Винер] Нойщат, колега на Ма’арил, и автор на коментар върху Тората (ок. 1410 г.) Базирано на наскоро публикувана част от коментара му.
Шлах
1
БАМИДБАР 13
(4) И това бяха имената им: от коляното Реувен - Шамуа бен Закур.
(5) От коляното Шимон - Шафат бен Хори.
(6) От коляното Йеуда - Калев бен Йефуне.
(7) От коляното Исахар - Иг’ал бен Йосеф.
(8) От коляното Ефраим - Ошеа бин Нун.
(9) От коляното Бинямин - Палти бен Рафу.
(10) От коляното Зевулун - Гадиел бен Соди.
(11) От коляното Йосеф, от коляното Менаше - Гади бен Суси.
[...]
БЕРЕШИТ 37:2
Това са поколенията на Яаков: Йосеф на седемнадесет години пасеше с братята си стадото овце, и той беше момък със синовете на Бил’а и със синовете на Зилпа, жените на баща му; и донасяше Йосеф злата им мълва (дибатам\דבתם) на баща им.
БАМИДБАР 34
(16) И говори Господ на Моше, казвайки:
(17) “Това са имената на мъжете, които ще ви раздадат земята в наследство: Ел’азар коенът и Йеошуа бин Нун.
(18) И по един предводител от всяко коляно ще вземете, за да раздадат земята в наследство.
(19) И това са имената на мъжете: от коляното Йеуда - Калев бен Йефуне.
[...]
(23) От децата на Йосеф: от коляното на децата на Менаше, предводителят е Ханиел бен Ефод.
(24) А от коляното на децата на Ефраим, предводителят е Кемуел бен Шифтан.
ШМОТ 13:19
И взе Моше костите на Йосеф със себе си, защото той бе заклел синовете на Исраел, казвайки: “Ще ви обърне внимание Бог, та вдигнете костите ми от тук с вас.”
[...]
2
БАМИДБАР 13:32
И разнесоха мълва за земята.
БАМИДБАР 13:18
И ще видите земята каква е тя, и народа, който я обитава, дали е силен или слаб, малък и многоброен.
БАМИДБАР 14
(6) А Йеошуа бин Нун и Калев бен Йефуне, от разузнаващите земята, разкъсаха дрехите си.
(7) И казаха на цялата общност на Децата на Исраел, казвайки: “Земята, която прекосихме, за да я разузнаем, много, много добра земя е.”
БАМИДБАР 13
(30) И накара да замълчи Калев народа пред Моше, и каза: “Нека да се качим и да я овладеем, защото наистина можем да я преодолеем!”
(31) А хората, които се качиха с него, казаха: “Няма да можем да надмогнем народа, защото по-силен е от нас.”
СОТА 35а
Казал Раби Ханина бар Папа: “Голямо нещо казали разузнавачите в този момент. “Защото по силен е от нас (мимену),” не чети “от нас” (мимену), а “от Него” (мимену) - все едно дори Домакинът не може да извади своите вещи от там.
3
БАМИДБАР 14
(11) И каза Господ на Моше: “Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да вярват в Мен, във всичките знаци, които направих сред него?
(12) Ще го ударя с мор и ще го лиша от наследство, и ще направя теб народ по-велик и могъщ от него.”
РАШИ, там
“И ще го лиша от наследство” - [...] а ако попиташ какво ще направя относно клетвата към праотците? “И ще те направя теб народ по-велик” - нали и ти си от потомството им. (Мидраш Танхума)
ШМОТ 32:26
И застана Моше пред портите на лагера, и каза: “Който е за Господ, при мен!” И се събраха при него всичките синове на Леви.
БАМИДБАР 1:49
Само коляното Леви не преброявай, и главите им не повдигай, [за да ги броиш] сред Децата на Исраел.
РАШИ, там
[...] Предвидил е Светият, Благословен да е Той, че ще има указ срещу преброените от двадесет години и нагоре да умрат в пустинята. Казал: “Да не бъдат тези включени, защото те са Мои, тъй като не сгрешили с телеца (Бава батра 121)
ДЕВАРИМ 1:23
И ми се стори това за добро, и взех от вас дванадесет мъже, по един на коляно.
РАШИ, там
[...] “дванадесет мъже, по един на коляно” - това ни казва, че коляното Леви не били с тях. (Сифре)
ШМОТ 16:28
И каза Господ на Моше: “Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и ученията Ми?”
РАШИ, там
Като поговорката: заедно с тръните загива и разораното. Заради грешниците биват опозорени и добрите.
Изображението е снимка на ръкописа на коментара на Рав Доса а-Йевани върху парашат Шлах. -
Заповедите и намерението
Рав Хаим Ицхак Матитя Бенароя (?,? - 1852?, Пловдив) - равин и даян на Пловдив след около 1829 г. Базирано на книгата му “Маим ахаим” (Солун, 1846 г.)
БЕРЕШИТ РАБА 44:1
“Бог, безупречен е пътя му; думата на Господ е пречистена, щит е Той за всички търсещи убежище в Него” (Теилим 18:31) - [...] Рав казал: “Заповедите са били дадени само, за да се пречистят с тях създанията. Защо би Го интересувало Светият, Благословен да е Той, дали някой прави шехита (кашерно колене на жвотно) от задната или предната част на врата? Заповедите са били дадени само, за да се пречистят с тях създанията.
ТЕИЛИМ 50:16
А на нечестивия е казал Бог: “Защо ще говориш за законите Ми, и ще носиш съюза Ми в устата си?”
ТАЛМУД, САНЕДРИН 111а
“Затова разшири бездната себе си и отвори устата си без край (ливли хок/לבלי חק)” (Йешаяу 5:14) - Казал Реш Лакиш: “За този, който е оставил дори един закон (хок).” Казал Раби Йоханан: “Не е доволен Господарят им, че им казваш така. По-скоро, дори да е научил само един закон.”
РОШ АШАНА 28а-29а
Пратили на бащата на Шмуел: “Ако го принудят и яде маца, то е изпълнил заповедта.” [...] Рав Аши казал: “Когато го принуждават персите.” Казал Рава: “Това значи, че свирещият [на шофар] за песен е изпълнил заповедта.” [...] Ето, че Рава смята, че заповедите не изискват намерение (кавана) [за изпълнението им…] Казал Раби Зера на слугата си: “Имай намерение [да изпълниш заповедта] и засвири [шофара] за мен.” Ето, че смята че свирещият трябва да има намерение.
БЕРАХОТ 13б
Учили нашите Мъдреци: “‘Чуй Исраел, Господ нашият Бог, Господ е един (Деварим 6:4) - ‘До тук има нужда от намерение на сърцето,’ думите на Раби Меир. Казал Рава: ‘Законът е според Раби Меир.’”
ОРАЙОТ 10б
Казал Рав Нахман бар Ицхак: “Грехът в името на Небесата е по-велик от заповед, която не е в името на Небесата, както е казано: ‘Най-благословена сред жените е Яел, жената на Хевер от Кини, по-благословена от жените в шатрата да е’ (Шофтим 5:24). Кои са тези ‘жени в шатрата?” Сара, Ривка, Рахел и Леа.
КИДУШИН 40б
Мисълта за добро [Бог] я добавя към делото, както е казано: “Тогава се заговориха страхуващите се от Господ един друг, и заслуша се Господ, и чу, и беше записан спомен пред Него за страхуващите се от Господ, и замислящите се (חושבי/хошве) за Името Му” (Малахи 3:16). Какво означава “замислящите се за Името Му?” Казал Рав Аси: “Дори човек само да се е замислил (חשב/хашав) да направи мицва, но накрая поради обстоятелствата е принуден да не я направи - стихът му го зачита все едно я направил.”
Изображението е заглавната страница на книгата "Маим хаим" (Солун, 1846) -
Eksik bölüm mü var?
-
Рав Давид Авраам Пипано (1851 г., Солун - 1924 г., София) - От 1899 г. (с прекъсвания) главен равин на София, ав бет дин (председател на духовния съд) на София и на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) на България. И.д. Главен равин на България (1921-1924 г.)
Базирано на реч от 1878 г. по повод петгодишнината на дружеството “Купат цедака вахесед,” Солун.
ЯЛКУТ ШИМОНИ, МИШЛЕ 935
Рав Уна казал от името на Рав Ирмия бар Аба: “В бъдеще Светият, Благословен да е Той, ще направи подслон и покров за тези, които имат заповеди, при тези, които имат Тора. Защо? ‘Защото в подслона на мъдростта е [да си] в подслона на среброто’ (Коелет 7:12); и пише: ‘[Така каза Господ: Пазете справедливостта и правете цедака …] Щастлив е човекът, който направи това, и синът на Адам, който се държи за нея’ (Йешаяу 56:1-2), и пише: ‘Дърво на живота е за тези, които се държат за нея’ (Мишле 3:18).” Рав Уна казал: “Какво следва да направи човек ако се спъне в грях, за който е длъжен да получи смърт в ръцете на Небесата, за да живее? Да отиде да се занимае с [изуч. на] Тората - ако преди е бил свикнал да чете един лист, то сега да чете два листа; ако преди е бил свикнал да учи една глава, то сега да учи две глави. А ако нито може да чете, нито да учи, какво да направи, за да живее? Да отиде и да се назначи за поддръжник на общността или събирач на цедака и ще се спаси.”
ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 106:3
Всеки, чийто е занаят е изучаването на Тората, като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, трябва да прекъсне [изучаването], за четенето на “Шма,” но не и за молитвата, а ние прекъсваме и за четенето на “Шма” и за молитвата.
ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 70:4
Ако се занимава с обществени нужди и е дошло времето за четенето на “Шма” - да не прекъсва, а да довърши работата за тях и да прочете ако му е останало време да прочете.
ТАЛМУД, СУКА 49б
Казал Раби Елазар: “Наградата за цедаката е според гемилут хасадима в нея, както е казано: ‘Посадете си според цедаката, и жънете според добротата (хесед)’ (Ошеа 10:12).”
ТАЛМУД, СУКА 49б (ВЕРСИЯТА ПРИВЕДЕНА В КНИГАТА МЕИЛ ЦЕДАКА)
По-велики са добрите дела (гемилут хасадим) от Тората [...], както е казано: “Устата й с мъдрост е отворила, и учението на доброто (Торат хесед) е върху езика й” (Мишле 31:26). Не е казано “Тора и хесед,” а “Торат хесед.” Кое зависи от кое? Бих казал, че малкото от зависи от голямото.
[...]
ТАЛМУД, ЙОМА 86а
Ако е нарушил заповядваща заповед и се разкая, то няма и да мръдне от там докато не му простят, както е казано: ‘Завърнете се (шуву), деца отстъпили (шовавим)” (Ирмияу 3:14). Ако е нарушил забранителна заповед и е направил разкаяние, то разкаянието отлага [наказанието], а Йом кипур изкупва, както е казано: ‘Защото на този ден ще бъде изкупено за всичките ви грехове’ (Ваикра 16:30). Ако е нарушил [грях с наказание на] карет или смърт отсъдена от бет дин и е направил разкаяние, то разкаянието и Йом кипур отлагат, а страданията опрощават, както е казано: ‘И ще ударя с прът греха им, и с наказания прегрешението им’ (Теилим 89:33). Но който има в ръката си оскверняването на Името [на Бог], нито разкаянието отлага, нито Йом кипур изкупва, нито страданията опрощават - а всички те отлагат, а смъртта опрощава, както е казано: ‘И разкри се в ушите ми Господът на Войнствата: “Няма да бъде изкупен този грях докато не умрете”’ (Йешаяу 22:14).
ШААРЕ ТЕШУВА 4:16
Сега ще говорим за този, който има в ръката си оскверняването на Името [на Бог]. Грехът му не се изкупва със страдания. Преди обяснихме, че има лек като постоянно освещава Името, Благословено да е То. Също ще намери изкупление в постоянното изучаването на Тората и усилието положено за нея. [...] Тората е лек за всяка болезнена рана, и затова пише: “лек за езика е дървото на живота” (Мишле 15:4).
ЗОАР, ШЕЛАХ 6
Всеки, който се занимава с Тората [...] Светият, Благословен да е Той, му изкупва греховете.
[...]
МЕЛАХИМ I 21:27
И беше като чу Ахав тези думи, и скъса дрехите си, и постави зебло върху плътта си и пости, и завървя леко.
(Снимка на автора) -
Рав Йосеф ибн Езра (?, Истанбул - ок. 1602 г., София) - рош йешива и равин в София. Базирано на коментара му върху Талмуда “Ацмот Йосеф” (Солун, 1601 г.)
ВАИКРА 26
(3) Ако в законите Ми вървите, и заповедите Ми пазите и извършвате ги.
(4) И ще дам дъждовете ви във времената им… и т.н.
(14) А ако не Ме послушате, и не извършите всички тези заповеди… и т.н.
МИШНА, КИДУШИН 39б
Всеки, който извърши една мицва, му се дава добро, удължава му се живота, и наследява земята. Всеки, който не е извършил една мицва, не му се дава добро, не се удължава живота му, и не наследява земята.
ТАЛМУД, там
Привежда се противоречие: “Това са нещата, чиито плодове човек яде в този свят, а главницата им остава за Бъдещия свят, това са те: уважението към родителите, добрите дела, приемането на гости, помиряването на човек и приятеля му, а изучаването на Тората е равна на всички тях” (Мишна, Пеа 1:1) [Отговорил] Рав Йеуда: “Това се има предвид: всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро, и е подобен на този, който изпълнява цялата Тора.” От тук, обаче, излиза, че с онези дори за една също! [Отговорил] Рав Шмая: “[Мишната в Пеа] има предвид, че ако са наравно, то [една от изброените мицви] накланя [везните на съда].” Всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро ли? Привежда се противоречие: “Всеки, чиито заслуги са повече от греховете му - му се пращат страдания, и е подобен на този, който е изгорил цялата Тора и не е оставил от нея дори една буква. А всеки, чиито грехове са повече от заслугите му - му се дава добро, и е подобен на този, който е изпълнил цялата Тора и не е изпуснал и една буква.” [Отговорил] Абайе: “В Мишната се има предвид, че му се дава един добър ден и един лош ден.” Рава [отговорил]: “Според кого е [барайтата]? Според Раби Яаков, който казал: ‘Награда за мицви в този свят няма.’” Както са учили: “Раби Яаков казал: ‘Няма мицва написана в Тората, чиято награда да е спомената с нея, която да не зависи от съживяването на мъртвите. За уважението към родителите пише: ‘за да се удължат дните ти, и за да ти се даде добро’ (Дварим 5:16), а за отпращането от гнездото пише: ‘за да ти се даде добро, и ще ти се удължат дните’ (там, 22:7). [И въпреки, че пише това,] случило се, че бащата [на един човек] му казал: ‘Качи се на тази сграда и ми донеси малките птички.’ Той се качил на сградата, отпратил майката, и взел децата, но докато се връщал паднал и умрял. Къде са добрите дни на този, къде да дългите дни на този? Затова: ‘за да ти се даде добро’ - в света, който е целия добро, ‘за да се удължат дните ти’ - в деня, който целия е дълъг.’” Може би никога не се е случвало? Раби Яаков видял случката. А може би [този човек] си мислил за грях? Светият, Благословен да е Той, не прибавя мисълта за злото към действието. А може би си е мислил за идолопоклонство, за което пише: “За да хвана Дома на Исраел чрез сърцата им, [защото всички са се отчуждили от Мен с идолите им]” (Йехезкел 14:5)? [Раби Яаков] също казал: “Ако си помислиш, че има награда в този свят, то защо заповедите не са го защитили, за да не стигне до мисълта за грях?”
ТАЛМУД, САНЕДРИН 111а
“Затова разшири бездната себе си и отвори устата си без край (ливли хок/לבלי חק)” (Йешаяу 5:14) - Казал Реш Лакиш: “За този, който е оставил дори един закон (хок).” Казал Раби Йоханан: “Не е доволен Господарят им, че им казваш така. По-скоро, дори да е научил само един закон.”
Изображението е от заглавната страница на книгата "Ацмот Йосеф" (1601 г., Солун) -
Рав Йеуда Сид (ок. 1750, Дупница - 1815, Цфат) - равин на Кюстендил, а по-късно Пловдив. Базирано на откъс от книгата му “Нер мицва”, част първа (1810, Солун).
Повелителна заповед е да се дава цедака на бедните, в зависимост какво е подходящо за бедния, ако даващият може да си го позволи, както е казано: “Отвори ръката си за него” (Дварим 15:8), и е казано: “и ще го поддържаш, чужденеца и заселника” (Ваикра 25:35), и е казано: “и ще живее брат ти с теб” (Ваикра 25:36).
(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:1)
Раби Йоханан срещнал малкия син на Реш Лакиш. Казал му: “Кажи ми стиха, [който си учил днес].” Казал му: “Отдели, та отдели десятък (עשר תעשר)” (Дварим 14:22). Казал му: “А какво означава ‘отдели, та отдели десятък?’” Казал му: “Отдели десятък (עשר), за да забогатееш (תתעשר).” Казал му: “Откъде знаеш?” Казал му: “Отиди и опитай.” Казал му: “Разрешено ли е да се изпитва Светия, Благословен да е Той? Нали пише: ‘Не изпитвайте Господа, вашия Бог’ (Дварим 6:16)! Казал му: “Така казал Раби Ошая: ‘Освен с това, както е казано: ‘Внесете всичкия десятък в хранилището, за да има прехрана, и Ме изпитайте с това сега,’ казал Господът на Войнствата, ‘дали ще ви отворя прозорците на небесата, и дали ще излея за вас безкрайна благословия’ (Малахи 3:10).’”
(ТААНИТ 9а)
Причината за забраната да се изпитва [Бог] със заповеди е, че няма награда за заповедите в този свят, както са изтълкували [Мъдреците], благословена да е паметта им, в началото на трактат Авода зара: “‘днес да се направят’ (Дварим 7:11), а утре, т.е. в Бъдещия свят, да се получи наградата за тях.” [...] А причината за това е, както пише: “Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17), т.е. съобщил ни е Бога, Благословен да е Той, че като даваме прехрана на служещите в дома Му с десятъка, ще има полза и благословия за състоянието ни, и никой грях или прегрешение не ще възпрат това.
(СЕФЕР АХИНУХ 424)
“Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17) - обяснението е, че ако човек дава цедака на бедния, дори да не е с желание, тя се приема, защото бедния има удоволствие от нея, и все едно “дава заем на Господ.” Но това е само относно цедаката, но в останалите заповеди - ако ги извършва, но сърцето му не е с него, то въобще не се приема.
(ААВАТ ЙЕОНАТАН, АФТАРА ЕКЕВ)
Това, което са казали [Мъдреците], благословена да е паметта им: “казващият: ‘Тази монета е за цедака, за да оживее сина ми” е напълно праведен” (Бава батра 10б), са го обяснили мъдреците коментатори - това е, когато той решава в сърцето си да я даде независимо дали оживее или не, което не е изпитване на Ашем.
(СЕФЕР АХИНУХ 424)
Казал Раби Ил’а: “В Уша постановили [Мъдреците] харчещият [за цедака] да не харчи повече от една пета,” [...] за да не му се наложи да разчита на създанията. [...] Кой е стихът, [от който учим това]? “[В]сичкото, което ще ми дадеш, ще отделя и отделя десятък за Теб” (Берешит 28:22).
(КЕТУБОТ 50а)
[Д]о една пета се счита за най-добрия начин да се изпълни заповедта [за цедака]. Една десета от имуществото си е средната мярка. По-малко от това е скъперничество.
(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:5)
“Това са нещата, които нямат мярка - [...] извършването на милостиви дела” - става дума с тялото си, но с парите си има мярка.
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ПЕА 1:1)
Проверено и изпитано е, че човек няма да загуби от цедаката, която дава, а напротив - ще му се добави богатство и чест [...]. И казали са Мъдреците, че е забранено да се изпитва Господ, освен с това нещо (Таанит 9а).
(ТУР, ЙОРЕ ДЕА 247)
Изображението е от заглавната страница на първия том на книгата "Нер мицва" (1810, Солун) -
Рав Йом-Тов Бехмоарам (1860, Одрин - 1941, Тел Авив) - учител и даршан (проповедник) в Пловдив и Пазарджик, ционистически деец, а от 1932 г. член на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) в София. Базирано на статии в. Jesreel (Яш, Румъния) от 1881 г. [Свободен превод]
[...] Преди да стигна до крайната ми цел, ще ти обобща мнението си. Според мен голямо и свещено задължение е да се обединят двете лъжливи крайности - на преобладаването и отсъствието на вярата, които са сред нас, доколкото е възможно; защото винаги ги е имало в миналото ни и така и в нашето поколение. Така ги е имало в дните на Господаря на пророците (Моше) - от една страна служещите на телеца, а общността на Корах от другата. Така ги е имало и в дните на пророците, като виждаме в укорите им към служещите на идолите и преследващите удоволствията. По времето на Втория храм пък есеите и садукеите, а в последните поколения - тези, които им се привиждат визии и философите отричащи Провидението. Това е, което, за наше съжаление, е унищожило земята ни и подпалило Храма ни, докато свещената ни Тора се опитва да ни постави на средния път, както са казали, благословена да е паметта им: “средният е похвален” (Сифре, Бамидбар 59), и така и Рамбам, геният на народа ни, във всичките му книги, и това са се опитвали да постигнат мъдреците ни през поколенията. [...]
А сега ще започнем с темата ни, завръщането в Цион. То и неговите поддръжници са преследвани от двете лъжливи крайности, защото тези с преобладаваща вяра, но и с отсъствие на светско познание, само се надяват да видят Машиаха спускащ се от небесата на земята, докато тези с отсъствие на вяра, но с преобладаващо светско познание, желаят само да бъдат космополити. Едните си затварят очите от светлината, която блести от думите на Танаха и Мъдреците ни, благословена да е паметта им, по темата, а другите - напълно ги отричат. Масите, които винаги бягат след най-образованите в средите си, която и от двете лъжливи крайности да е, са отрицателно настроени към тази тема, както към всяко друго добро и полезно нещо. Заради това, спасението ни е много далеч от нас - вредата от враговете ни, които боравят със сила, бихме могли да предотвратим като положим усилия, но това не ще помогне да се промени отношението на съвременните есеи и садукеи. [...]
И както понякога се налага да се изгуби един крайник, за да се спаси цялото тяло, така и се налага индивида да се саможертва, за да се запази цялото тяло на народа. Всичко това се намира в природата, и има примери за това всеки ден, във всички поколения и във всички народи, дори диваците. Така и при нас през миналото. Само не и в нашето поколение, което се гордее с голямо просвещение и прекомерна набожност, дотам че изгубихме тази велика, проста и естествена идея! Уви, какво е станало с нас (вж. Еха 5:1)! Почти целият ни народ е заспал и няма кой да ги събуди, за да спасят народа си в това подходящо за свобода време, както е понятно на всеки, който разбира процесите в днешните страни! Уви! Може ли да се представи по-голямо зло, което да ни сполети, от това? [...]
Много, много наложително е да определим за еврейския народ място, което да бъде тяхно, за да им служи като подслон от врага и отмъстителя. Според мен, правилно е за всички ръководители на състрадателни дружества и организации, от който и да е народ, още повече заради самата идея на космополитизма, с която постоянно се гордеят, че обичат всички хора - да не стоят над кръвта на невинните им приятели (вж. Ваикра 19:16), които ежедневно биват хвърляни на земята без да има насилие (вина) в ръцете им (вж. Йона 3:8), само защото се наричат евреи, и да определят място поне за тези евреи, които са преследвани до смърт, дори днес в някои страни.
Изображението е снимка на автора. -
Благословиите за заповедите
Рав Авраам Тревес [Царфати] (1470, Мантуа - след 1551, Йерусалим) - равин в София поне ок. 1535 г. - 1545 г. Базирано на книгата му Биркат Авраам [Благословията на Авраам] (Венеция, 1552 г.)
Благословен да си Ти Господи, Боже наш, Царят на Света, който ни е (п)осветил със заповедите Му и ни е заповядал относно измиването на ръцете (ал нетилат ядаим).
(БЛАГОСЛОВИЯ ЗА РИТУАЛНОТО ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ)
Не вдигай (т.е. не споменавай) Името на Господ, Твоят Бог, напразно.
(ШМОТ 20:7)
Като чуе гласа на петела, да каже: “Благословен да е, който е дал на сърцето знание, за да различи между деня и нощта.” Като си отвори очите, да каже: ““Благословен да е даващият зрение на слепите.” Като се изправи и седне, да каже: “Благословен да е, освобождаващият окованите.” [...]
(БЕРАХОТ 60б)
Казал Рав Йеуда: “Търсещият [хамеца] трябва да благослови.” Какво благославя? Рав Папе казал от името на Рава: “Да се унищожи хамеца” (леваер хамец). Рав Папа казал от името на Рава: “Относно унищожаването на хамеца” (ал биур хамец). За “да се унищожи” всички са съгласни, че със сигурност звучи занапред. Спорят за “относно унищожението.” Единият мъдрец смята, че звучи за миналото, а другият мъдрец смята, че звучи занапред. [...] Законът е, [че се казва:] “относно унищожаването на хамеца.”
Откъде обаче знаем, че според всички трябва да се благослови преди? Защото е казал Рав Йеуда от името на Шмуел: “За всички заповеди благославяме преди изпълняването им.” [...] Рав Хисда казал: “Освен потопяването [в микве].” Така и учим в барайта: “Потопява се и излиза, и при излизането си казва: ‘Благословен да е, който ни е (п)осветил със заповедите Му, и ни е заповядал относно потопяването’ (ал атвила).”
(ПЕСАХИМ 7а-б)
Изображението е заглавната страница на книгата Биркат Авраам (Венеция, 1552 г.) -
От книгата на Буко Пити "Панорама на битът" (Тел Авив, 1971 г.)
-
Рав Исраел Хаим Йосеф Еляким (София, ? - Йерусалим, 1791 г.) - равин от София, учил и живял там до поне 1785 г. Базирано на книгата му Шем Йосеф [Името на Йосеф] (Солун, 1769).
Търсенето на хамец
В нощта на четиринадесети [Нисан] търсим хамеца при светлината на свещ. Всяко място, в което не се внася хамец, не се нуждае от търсене.
(МИШНА, ПЕСАХИМ 1:1)
По думите на Мъдреците се търси хамец в скритните места и дупките, за да се провери и извади от всичкото му имущество. Също така от думите на Мъдреците търсим и унищожаваме хамеца нощем, в началото на нощта на четиринадесети [Нисан] при светлината на свещ, защото нощем всички хора се намират в домовете си и светлината на свещта е подходяща за търсенето. Не назначаваме учене за края на тринадесетия ден. И мъдреца да не започва да чете по това време, за да не се увлече и да изпусне търсенето на хамеца в началото на времето му.
(МИШНЕ ТОРА, ХАМЕЦ УМАЦА, 2:3)
А ако питаш какво [означава] “не назначаваме учене” и “мъдреца да не започва” - не е ли едно и също? Може да се отговори, че назначаването на учене е учене с много хора, а “мъдреца да не започва” се отнася за учещ сам.
(КЕСЕФ МИШНЕ, там)
Смятам, че тъй като причината [да не се учи преди търсенето на хамеца] е да не се увлече в ученето и да забрави да търси, то няма разлика [дали е почнал да учи през деня или по-късно] и дори да е вече почнал трябва да прекрати.
(ТУР, О.Х. 431)
[Раби Йонатан бен Асмаи и Раби Йеуда бен герим] седяли и се запитали: “Пише: ‘По-скъпа е от скъпоценни камъни, и всичките ти желания не могат да се сравнят с нея’ (Мишле 3:15), но желанията на Небесата могат да се сравнят с нея. Също пише: ‘всички желания не могат да се сравнят с нея’ (там 8:11) - даже желанията на Небесата не могат да се сравнят с нея. [Обяснението е, че] тук [във втория стих става дума за] мицва, която може да се изпълни от други, а тук [в първия стих става дума за] мицва, която не може да се изпълни от други.
(МОЕД КАТАН 9б)
Учили в барайта: “Мъдреци, които се занимават с изучаването на Тората, прекъсват за четенето на Шма, но не прекъсват за молитва.” Казал Раби Йоханан: “Казано е само за такива като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, чието [изучаване на] Тората е техният занаят, но такива като нас - прекъсват за четенето на Шма и за молитва.”
(ШАБАТ 11а)
Раби Шимон бен Йохай казал: “Ако бях на планината Синай, когато Тората е била дадена на Исраел, щях да помоля Милостивия да създаде на човек две усти. Една, с която да се труди в Тората, и една, с която да извършва нуждите си.”
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ШАБАТ 1:2)
[...]
“а тук мицва, която не може да се изпълни от други” - [...] обаче относно прекъсването [на изучаването на Тората] за молитва и четенето на Шма - Раби Шимон бен Йохай не прекъсва, както пише в Йерусалимския Талмуд.
(ТОСАФОТ, МОЕД КАТАН 9б, “כאן”)
Раби Йоханан казал от името на Раби Шимон бен Йохай: “Такива като нас, които сме заети с изучаването на Тората, дори за четенето на Шма не прекъсваме [изучаването]. [...] Това е шинун, и това е шинун, и не отменяме един шинун заради друг шинун.
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ШАБАТ 1:2)
“това е шинун” - четенето на Шма, защото за него пише: “и ще ги повтаряш (вешинантам) с децата си” (Деварим 6:7).
“и това е шинун” - думите на Тората, защото тълкуваме: “‘и ще ги повтаряш (вешинантам) с децата си’ - да бъдат думите на Тората заострени в устата ти” (Кидушин 30а) [...].
(КОРБАН АЕДА, там)
Изображението е встъплението на книгата Шем Йосеф -
Нисан и Шабат агадол
Рав Бинямин бен Меир Алеви Ашкенази (Нюрнберг, преди 1499 г. - Солун, ок. 1565 г.) - равин на ашкеназската общност в София, а от около 1532 г. на ашкеназската общност в Солун. Базирано на махзора му публикуван в Солун около 1550 г.
Питаме за и обясняваме законите на Песах тридесет дни преди Песах, [...] защото на първия Песах Моше вече предупреждавал за втория Песах (Песах шени), както е казано: “И да направят Децата на Исраел Песаха в определеното му време” (Бамидбар 9:2), и пише: “И имаше хора, които бяха ритуално нечисти заради човешки труп” (Бамидбар 9:6).
(ПЕСАХИМ 6б)
Питащият по актуална тема и питащият по неактуална тема - длъжни сме да отговорим на този с актуалната тема.
(ТОСЕФТА, САНЕДРИН 7:5)
“И говори Моше за празниците на Господ на Децата на Исраел” (Ваикра 23:44) - има мицва да се чете за всеки един от тях по времето му. Учили нашите Мъдреци: “Моше постановил на Исраел да питат за и да обясняват темата на деня: законите на Песах на Песах, законите на Шавуот на Шавуот, и законите на Сукот на Сукот.”
(МЕГИЛА 32а)
И се случи в първия месец, на втората година, на първия ден от месеца, че бе издигнат мишканът.
(ШМОТ 40:17)
[...]
“Този месец ще е за вас глава на месеците, [първи ще е за вас от месеците на годината]” (Шмот 12:2) - това е, което пише: “Щастлив е народът, чийто Бог е Господ” (Теилим 33:12). Когато избрал Светият, Благословен да е Той, света си, той отредил началото на месеците и годините. Когато избрал Яаков и децата му, отредил начало на месеците на спасението, защото в него били спасени Исраел от Египет и в него ще бъдат спасени в бъдеще, както е казано: “Като дните на изхода ти от Египет, ще му покажа чудеса” (Миха 7:16).
(ШМОТ РАБА 15:11)
“Нисанът, в който излезли от Египет - на четиринадесети заколили пасхалните жертви, на петнадесети излязли, а вечерта били повалени първородните.” Вечерта [след изхода] ли били повалени?! Има се предвид, че предишната вечер били повалени първородните. “И този ден бил петият ден от седмицата (т.е. четвъртък).”
(ШАБАТ 87б)
Десети се паднал на Шабат, казал им Светият, Благословен да е Той: “[Говорете с цялата общност на Исраел казвайки] на десетия [ден] на този месец, да вземат за себе си всеки агне за бащин дом, агне за дом’” (Шмот 12:3). Казали Исраел: “Aко заколим мерзостта на Египет пред очите им, няма ли да ни захвърлят с камъни?” Казал им Светият, Благословен да е Той: “Стойте и ще видите спасението на Господ, което ще ви стори днес.” Отишли и всеки си взел пасхална жертва на десети, за да бъде опазена до четиринадесетия ден на месеца. Като видели египтяните, поискали да им отмъстят, но червата им горели, страдали и болели силно, та не успели да наранят Исраел въобще. Та заради това чудо наричаме този Шабат Шабат агадол.
(СЕФЕР АОРА НА РАШИ [11-ти в.], ЧАСТ II, 62)
“на десетия [ден] на този месец, да вземат за себе си” (Шмот 12:3) - било е на Шабат, и тъй като Исраел изпълнили в него първата мицва - взимането на пасхалната жертва на десетия ден, [този ден] бил наречен Шабат агадол.
(ХИЗКУНИ [13 в.] ШМОТ 12:3)
Тъй като хората се забавят в този Шабат преди Песах, защото слушат проповедта чак до обед, близо до времето за Минха [...] та изглежда в очите на хората този ден по-голям и по-дълъг от друг ден, и затова нарекли този Шабат Шабат агадол. Така също и “големият пост” (цом агадол, т.е. Йом кипур).
(ШИБОЛЕ АЛЕКЕТ [13 в.] 25)
И ще пазите Шабата, защото святост е тя за вас, оскверняващият я да бъде умъртвен, защото всеки, който извършва на нея работа, и ще бъде отрязана тази душа отсред народа й.
(ШМОТ 31:14)
Шест дни да се извършва работа, а седмият ден ще бъде за вас святост - шабат на прекъсване [на работата] за Господ, всеки, който извършва на него работа, ще бъде умъртвен.
(ШМОТ 35:2)
Изображението е подписът на Рав Бинямин бен Меир Алеви Ашкенази -
Пара и Цав
Рав Хаим Беджерано (ок. 1846, Стара Загора - 1931, Истанбул) - меламед в Ст. Загора и Русе; след 1878 равин на сефарадската общност в Букурещ; 1910 г. назначен за главен равин на Едирне; от 1920 г. главен равин на Турция. Базирано на драша от 1911 г. в ръкопис.
Рош ходеш Адар, който се пада на Шабат, четем парашат Шекалим (Шмот 30). Падне ли се [Рош ходеш] през седмицата, то четем на предишния [Шабат] и прекъсваме [реда на четирите параши] на следващия Шабат. На втория [Шабат] четем Захор (Дварим 25). На третия - Пара адума /червената крава/ (Бамидбар 19:2). На четвъртия - Аходеш азе лахем /този месец ще бъде за вас/ (Шмот 12).
(МИШНА, МЕГИЛА 3:4)
(4) Защото няма мъки смъртта им, и здраво е тялото им.
(5) При труда на човек ги няма, и като другите хора не са поразени. [...]
(7) Изскачат заради тлъстина очите им, надминали са очакванията на сърцето. [...]
(9) Поставили са в небесата устите си, и езикът им се разхожда по земята. [...]
(11) И казват: “Как знае Бог? И има ли знание при Всевишния?”
(ТЕИЛИМ 73)
[...]
(8) [...] Бедност и богатство не ми давай; нахрани ме с предопределената за мен храна.
(9) За да не се заситя, и да отрека и кажа: “Кой е Господ?”; и за да не обеднея и открадна, и да бъда хванат с Името на моя Бог.
(МИШЛЕ 30)
[...]
Шломо се затруднявал в законите на червената крава. Този, който пръскал и този, когото пръскали, били ритуално чисти, а докосващият се - ритуално нечист. И това е, което е казано: “казах си да помъдрея, но тя е далеч от мен” (Коелет 7:23).
(ЙОМА 14а)
“Към Теб се провикнаха и бяха спасени” (Теилим 22:6), както е казано: “И Децата на Исраел изпъшкаха [поради робството си и извикаха]“ (Шмот 2:23). “И бяха спасени”, както е казано: “И спаси Господ в онзи ден [Исраел от ръката на Египет]” (Шмот 14:30). А защо? “На Теб се уповаха и не се засрамиха” (Теилим 22:6) - всичко [било] заради заслугата на упованието.
(МИДРАШ ТЕИЛИМ 22)
Огън постоянен да гори върху жертвеника, да не погасва.
(ВАИКРА 6:6)
И каза: “Господ на Синай дойде, и изгря в Сеир за тях, блестя в планината Паран, и дойде от свято множество, отдясно Му огнен закон за тях.
(ДВАРИМ 33:2)
“Не е ли така, че думата Ми е като огън,” казва Господ.
(ИРМИЯУ 23:29)
Казал Рава, или може би Рав Хисда: “Ако човек вижда, че го настигат страдания, то да провери делата си, както е казано: ‘Ще потърсим пътищата ни и ще проучим, и ще се завърнем до Господ’ (Еха 3:40). Ако провери и не намери, то да припише [страданията на] захвърлянето на изучаването на Тората (битул Тора), както е казано: ‘Щастлив е човекът, когото наказваш Боже, и на Тората Ти го учиш’ (Теилим 94:12).”
(БЕРАХОТ 5а)
[...] защото силна като смъртта е любовта [...] въглените й са въглените на огъня от пламъка Божи.
(ШИР АШИРИМ 8:6)
[...]
Защото Господ, твоят Бог, огън поглъщащ е; Бог ревнив.
(ДВАРИМ 4:24)
Защото чрез огън Господ ще присъжда.
(ЙЕШАЯУ 66:16)
Учили: “‘Огън постоянен’ (Ваикра 6:6) - дори на Шабат, дори в ритуална нечистота. ‘Да не погасва’ (там) - дори през пътуванията.”
(БАМИДБАР РАБА 9:17)
Новомесечията ви и празниците ви намразих.
(ЙЕШАЯУ 1:14)
Изображението е снимка на Рав Хаим Беджерано от периода му като главен равин на Едирне -
Захор и Пурим
Рав Шабетай бен Авраам (?, Йерусалим - 1835, Русе) - меламед в Русе от ок. 1814 г., а по-късно равин и ав бет дин на града между 1822-1835 г. Базирано на ръкопис.
Тората като причина за спасението
(13) И каза Моше на Бога: “Кой съм аз, за да отида при фараона, и за да изведа Децата на Исраел от Египет?”
(12) И каза: “Защото ще бъда с теб, а това ще ти бъде за знак, че Аз те пратих, когато изведеш народа от Египет ще служат на Бога върху тази планина.”
(ШМОТ 3)
А това, което попита, заради коя заслуга ще ги изведа от Египет? - знай, че в заслуга на Тората, тъй като в бъдеще ще приемат Тората чрез теб върху тази планина, ще излязат от Египет.
(ШМОТ РАБА 3:4)
И дойде Амалек, и воюва с Исраел в Рефидим.
(ШМОТ 17:8)
Други казват: “Рефидим означава, че разслабили ръцете си (рафу йедеем) от Тората.
(МИДРАШ ТАНХУМА, БЕШАЛАХ 25)
И каза Моше на Йеошуа: “Избери мъже за нас, и излез, воювай с Амалек; утре аз ще застана на върха на хълма, и жезълът на Бога [ще бъде] в ръката ми.
(ШМОТ 17:9)
И отслаби Йеошуа Амалек и народа му с острието на меча.
(ШМОТ 17:13)
Защо пише: “А Ехуд си направи меч, и той имаше две остриета” (Шофтим 3:16)? Той се занимавал с Тората, която е наречена “меч с две остриета” (Теилим 149:6), защото тя поглъща в два свята - в този свят и в бъдещия свят.
(МИДРАШ ТАНХУМА - Б., ВАЙЕХИ 14)
[...]
14) И каза Господ на Моше: “Запиши това като спомен в книга, и постави в ушите на Йеошуа, че “Наистина ще изтрия спомена за Амалек от под небесата!”
(15) И построи Моше жертвеник, и нарече името му “Господ, моето Знаме (נסי/ниси).”
(16) И той каза: “Защото ръка върху трона на Бог - война за Господ с Амалек, от поколоение на поколение.”
(ШМОТ 17)
“Моето Знаме” (נסי/ниси) - “Синай” (סיני)
(8) И казал Аман на цар Ахашверош: “Има един народ, разпръснат и разпилян сред народите във всяка провинция на царството ти, и законите им се различават от [тези на] всеки [друг] народ, и законите на царя не извършват, и на царя не му струва да ги остави.
(9) Ако царят одобри, то да се напише да бъдат погубени, и десет хиляди таланта сребро ще претегля в ръцете на извършващите службата, за да внесат в хазните на царя.
(10) И свали царят пръстена си от ръката си, и го даде на Аман сина на Амдата агагитянина, врага на евреите.
(11) И каза царят на Аман: “Среброто ти е дадено, и народът, за да сториш с него доброто в очите ти.”
(ЕСТЕР 3)
Раби казвал: “Велик е мирът, защото дори ако Исраел служат на идол, но има мир сред тях, все едно казва Бог: ‘Не мога да ги управлявам, защото има мир сред тях’, както е казано: “Прикрепен към идоли е Ефраим, остави го” (Ошеа 4:17). А за след като се разединят какво пише: “Разедини се сърцето им, сега ще бъдат обвинени” (Ошеа 10:2). Ето, научи, че велик е мирът и омразен е раздорът (разединението).”
(БЕРЕШИТ РАБА 38)
[...]
Попитали учениците му Раби Шимон бар Йохай: “Заради какво са били длъжни враговете на евреите (евфемизъм за самите евреи) в онова поколение да бъдат унищожени?” Казал им: “Вие кажете.” Казали му: “Защото се наслаждавали на трапезата на онзи нечестивец.” “Ако е така, то само тези в Шушан е трябвало да бъдат убити, а не в целия свят.” Казали му: “Кажи ти.” Казал им: “Защото се поклонили на идол.”
(ТАЛМУД, МЕГИЛА 12а)
Склонността към злото се проявява в яденето и пиенето. Това е, което пише: “За да не се заситя, и да отрека [и кажа: ‘Кой е Господ?’]” (Мишле 30:9).
(ЗОАР, ТЕРУМА 517)
Тъй като Исраел приели ярема на Царството на Небесата с радост и казали: “Всичко, което говори Господ, ще направим и ще чуем” (Шмот 24:7), веднага казал Светият, Благословен да е Той, на Моше да каже на Исраел да Му направят мишкан, както е казано: “Говори с Децата на Исраел [...] и ще Ми направят светилище, и ще обитавам сред тях” (Шмот 25:1,8).
(ТАНА ДЕВЕ ЕЛИЯУ РАБА 17)
“Постановили и приели” (Естер 9:27) - постановили това, което вече били приели.
(ТАЛМУД, ШВУОТ 39a)
Изображението е подписът на автора от ръкописа му -
Пурим
Рав Рефаел Меир Панижел (1804, Пазарджик - 1893, Йерусалим). Главен равин на Йерусалим (хахам баши/ришон ле’Цион) между 1880-1893 г. Базирано на книгата му “Лев марпе” (Лекуващото сърце), Йерусалим, 1887.
(9) И казал Аман на цар Ахашверош: “Има един народ, разпръснат и разпилян сред народите във всяка провинция на царството ти, и законите им се различават от [тези на] всеки [друг] народ, и законите на царя не извършват, и на царя не му струва да ги остави.
(10) Ако царят одобри, то да се напише да бъдат погубени, и десет хиляди таланта сребро ще претегля в ръцете на извършващите службата, за да внесат в хазните на царя.
(11) И свали царят пръстена си от ръката си, и го даде на Аман сина на Амдата агагитянина, врага на евреите.
(ЕСТЕР 3)
Kазал Реш Лакиш: “Светият, Благословен да е Той, не удря Исраел ако не им е създал лек преди това, както е казано: ‘Докато лекувам Исраел, ще се разкрие грехът на Ефраим’ (Ошеа 7:1).”
(ТАЛМУД, МЕГИЛА 13б)
[...]
(1) Песен на изкачванията. Ако не беше Господ, който бе с нас, то кажи сега Исраел:
(2) “Ако не беше Господ, който бе с нас, когато се надигнаха срещу нас хора (אדם),
(3) то тогава щяха живи да ни погълнат, когато горя гневът им срещу нас.”
[...]
(6) Благословен да е Господ, който не ни е дал за разкъсване със зъбите им.
(ТЕИЛИМ 124)
Рав Нахман бар Ицхак започвал да тълкува [Мегилат Естер] от тук: “Песен на изкачванията. Ако не беше Господ, който бе с нас, то кажи сега Исраел: ‘Ако не беше Господ, който бе с нас, когато се надигнаха срещу нас хора (букв. човек)’” - “човек”, а не цар.
(ТАЛМУД, МЕГИЛА 11а)
“‘човек’, а не цар” - това е Аман.
(РАШИ, там)
Казал Раби Ошая: “Какво е това, което пише: ‘[ще разказват за праведните дела на Господ,] праведните дела спрямо селяните сред Исраел (צדקֺת פרזֺנו בישראל)’ (Шофтим 5:11)? Милостиня (צדקה) стори Светият, Благословен да е Той, с Исраел разпръсквайки (פִזרן) ги сред народите.” Това е и, което казал онзи мин на Раби Хананя: “Ние ви превъзхождаме. За вас пише: ‘защото шест месеца седя там [Йоав и целият Исраел докато отсякоха всички мъже на Едом]’ (Мелахим алеф 11:16), докато ние - с нас сте няколко години и нищо не сме ви сторили. Казал му [Раби Хананя]: “Ако разрешиш, ще ти отговори един ученик.” Отговорил му Раби Ошая: “[Не сте ни унищожили само] защото не знаете как да го постигнете. Да ни унищожите всички [не можете, защото] не сме всикчки при вас, [а ако унищожите тези,] които са при вас, то ще ви нарекат ‘варварско царство’”.
(ТАЛМУД, ПЕСАХИМ 87б)
Защото бяхме продадени, аз и народът ми, за да бъдем изтребени, убити и погубени; но ако бяхме продадени като роби и робини, щях да премълча, защото нещастието нямаше да е равно на вредата за царя.
(ЕСТЕР 7:4)
Това са указите и законите, които ще пазите да извършвате в земята, която е дал Господ, Богът на бащите ти, на теб, за да я овладееш, всичките дни, които вие живеете (חיים/хаим) на земята.
(ДЕВАРИМ 12:1)
Kазал Раби Йеуда: “Всяка заповед, която е задължение върху човек (а не земя) се отнася за Ерец Исраел и за извън Ерец Исраел [...].” Откъде идва това? [...] “в земята” - може би ще кажеш, че всичките заповеди се отнасят само в Ерец Исраел? Стиха [съответно] казва: ‘всичките дни, които вие живеете на земята’.
(КИДУШИН 37а)
[...]
Обичащите Господ мразете злото, Той пази душите на праведните Му, от ръката на нечестивите ще ги спаси.
(ТЕИЛИМ 97:10)
[...]
(8) Стани Господи, спаси ме Боже мой; защото си ударил всичките ми врагове по челюстта, зъбите на нечестивите счупи.
(ТЕИЛИМ 3)
Обичащите Господ мразете злото, Той пази душите на праведните Му, от ръката на нечестивите ще ги спаси.
(ТЕИЛИМ 97:10)
Попитали змията: “Откъде излиза отровата ти?” Отговорила им: “Измежду зъбите.”
(МИДРАШ ПРИВЕДЕН В КНИГАТА БЕН ЙЕОАДА, ШАБАТ 63а)
“А змията” (Берешит 3:1) - Раби Ицхак казал: “Това е йецер ара.” Раби Йеуда казал: “Истинска змия.” Дошли при Раби Шимон. Казал им: “Със сигурност всичко е едно [също].”
(ЗОАР 35а)
[...]
Изображението е портрет на Рав Рефаел Меир Панижел -
Ваякел
Рав Йеуда Шмуел Примо (1634, р. Кайро - 1708, Едрине). Равин в София между 1680-1689 г., а може би от 1673 г. Базирано на книгата му Имре шефер (“Добри вести”)
(1) И събра Моше цялата общност на Децата на Исраел, и им каза: “Това са думите, които Господ заповяда да ги извършите:
(2) Шест дни да се извършва работа, а седмият ден ще бъде за вас святост - шабат на прекъсване [на работата] за Господ, всеки, който извършва на него работа, ще бъде умъртвен.”
(ШМОТ 35)
“И събра (ויקהל/ваяк’ел) Моше” - нашите учители, господарите на агадата, казват: “От началото на Тората, та до края й, няма друг пасаж, който да започва с “и събра”, освен този. Казал Светият, Благословен да е Той: ‘Направи големи събрания и публично ги учи на законите за шабат, за да учат от теб бъдещите поколения да събират събрания всеки един шабат, и да ходят в бет мидрашите да учат и да определят за Исраел думите на Тората, забраненото и позволеното, за да се възхвалява от децата Ми великото Ми Име.’ [...]
(ЯЛКУТ ШИМОНИ АЛ АТОРА 408)
(1) И говори Господ с Моше казвайки:
(2) “Виж, извиках по име Бецалел, сина на Ури, сина на Хур, от племето Йеуда.
(3) Изпълних го с дух Божествен, с мъдрост, с разбиране, с познание, и с всякаква работа/майсторство (мелаха/מלאכה),
(4) за да замисля замисли, да върши със злато, и със сребро, и с мед,
(5) и с издялване на камък, за вместване, и с дърворезба, за да върши всяка работа (мелаха/מלאכה).
…
(12) И говори Господ с Моше казвайки:
(13) А ти говори на Децата на Исраел, казвайки: “Обаче шабатите Ми ще пазите, защото знак е той между Мен и вас, за всичките ви поколения, за да се знае, че Аз, Господ, ви освещавам.
(14) И ще пазите шабата, защото свят е той за вас, оскверняващият го непременно да бъде умъртвен, защото всеки, който върши работа (мелаха/מלאכה), ще бъде отсечена тази душа отсред народа й.
(15) Шест дни ще се извършва работа (мелаха/מלאכה), а седмият ден - шабат на прекъсване [на работата], святост за Господ; всеки, който извършва работа (мелаха/מלאכה) на съботния ден, непременно ще бъде умъртвен.
(ШМОТ 31)
“Обаче (אך) шабатите Ми ще пазите” - въпреки, че ще бъдете неспокойни и с усърдие ще работите [за построяането на мишкана], шабата да не бъде пренебрегнат заради нея. Всяко [смоненаване на думите] אך (обаче) и רק (само) изключва нещо; [в случая -] се изключва шабатът от работата на мишкана.
(РАШИ, там)
“Шест дни” (Шмот 35:2) - Първо споменава забраната за шабат преди заповедта за работата [свързана с] мишкана, за да [им] каже, че не измества шабата (Мехилта).
(РАШИ, там)
И говори Моше на цялата общност на Исраел, казвайки: “Това е нещото, което Господ заповяда, казвайки: ‘Вземете от вас дар за Господ; всеки, чието сърце го подтикне, да го принесе, дара за Господ - злато, и сребро, и мед.’” и т.н.
(ШМОТ 35:4-5)
"Берешит (בראשית)" - заради Тората, която е наречена “решит”, са били създадени небето и земята, както е казано: “И поставих думите Ми в устата ти, и в сянката на ръката Ми те покрих, за да посадя небесата и да основа земята” (Йешаяу 51:16), защото Тората е наречена “решит”, както е казано: “Господ ме създаде като началото (решит/ראשית) на пътя Му” (Мишле 8:22).
(МИДРАШ ЛЕКАХ ТОВ, Берешит 1:1)
(25) Така каза Господ: “Ако не бъде заветът Ми [с] деня и нощта, [ако] законите на небето и земята не поставя,
(26) то също потомството на Яаков и Давид, слугата Ми, ще отхвърля да взема от потомството му да управляват над потомството на Авраам, Исхак и Яаков; защото ще [ги] върна от пленничеството им и ще се смиля над тях.
(ИРМИЯУ 33)
Казал Раби Елиезер: “Велика е Тората, защото ако не беше Тората, небесата и земята нямаше да просъществуват, както е казано: ‘Ако не бъде заветът Ми денем и нощем, [то] законите на небето и земята не [ще] поставя’ (Ирмияу 33:26).”
(ТАЛМУД, НЕДАРИМ 32а)
Изображението е заглавната страница на първото издание на книгата Имре шефер /1740 г., Истанбул/) -
Ки тиса
Рав Нисим Хаим Шалом Яаков Маргонато (ок. 1740, Измир - 1808, Измир). Равин на Шумен между 1780-1800 г. Базирано на книгата му “Дарке Шалом” (Пътищата на мира/Шалом).
(7) И каза Господ на Моше: “Иди, слез, защото народът ти, когото изведе от земята на Египет, предизвика разруха.
(8) Отклониха се бързо от пътя, който им заповядах - направиха си лят телец, и му се поклониха, и му принесоха жертви, и му казаха: ‘Това са боговете ти, Исраел, които те изведоха от земята на Египет.’”
(9) И каза Господ на Моше: “Видях този народ, и ето, че народ твърдоглав е той.
(10) А сега, остави Ме, за да пламне гнева Ми срещу тях и да ги погълне, и ще направя теб народ голям.”
(11) И замоли Моше Господ, неговия Бог, и каза: “Защо Господи да пламва гневът Ти срещу народа Ти, когото изведе от земята на Египет със сила голяма и с мощна ръка?
(12) Защо да рекът египтяните казвайки: “От злоба ги е извел, за да ги убие в планините, и да ги погуби от лицето на земята”? Отвърни се от пламъка на гнева Ти, и се откажи от злото за народа Ти.
(13) Спомни Си за Авра’ам, Ицхак и Исраел, слугите Ти, на които се закле в Себе Си, и им каза: ‘Ще размножа потомството ви като звездите на небесата, и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и ще наследят завинаги.’”
(14) И отказа се Господ от злото, което каза, че ще стори на народа Си.
….
(31) И Моше се върна при Господ и каза: “Ето сега, съгреши този народ голям грях, и си направиха богове от злато.
(32) Та сега, ако простиш греха им -, а ако не, то изтрий ме, моля, от книгата Ти, която написа.”
(33) И каза Господ на Моше: “Този, който съгреши спрямо Мен, ще изтрия от книгата Ми.”
(ШМОТ 32)
Раби Шимон бен Елазар казал от името на Хилфа бар Агра, който казал от името на Раби Йоханан бен Нури: “Този, който къса дрехите си заради гнева си, или чупи съдовете си заради гнева си, или хвърля парите си заради гнева си - да бъде в очите ти като служещ на идол, това е занаятът на йецер ара (склонността към злото) - днес му казва да прави така, а утре му казва да прави онака, докато накрая му каже да служи на идол, и той ще отиде и ще му служи.” Казал Раби Авин: “Кой е стихът, [от който учим това]? ‘Да нямаш чужд бог при теб (букв. “в теб”) и не се покланяй на чужд бог” (Теилим 81:10) - кой е чуждият бог, който се намира в тялото на човек? Бих казал, че е йецер ара.”
(ШАБАТ 105б)
Казал Моше пред Светия, Благословен да е Той: “Но те няма да ми повярват, и няма да се вслушат в гласа ми” (Шмот 4:1) Казал му [Бог]: “Какво е това (מה זה/ма зе) в ръката ти?” Изписано е като “от това” (מזה/мизе). Т.е. “От това, което е в ръката ти трябва да бъдеш наказан, защото злослови за децата Ми. [...] А децата Ми веднага ще повярват, защото са вярващи, деца на вярващи. Вярващи, както пише: “и повярва народа” (Шмот 4:31). Деца на вярващи, както пише: “и повярва на Господ” (Берешит 15:6). [...] “‘Постави сега ръката си в пазвата си’, и постави ръката си в пазвата си и я извади, и ето ръката му беше [бяла] като сняг заради цараат” (Шмот 4:6).
(МИДРАШ ТАНХУМА ШМОТ 23:3)
(1) Всеки един човек има заслуги и грехове. Този, чиито заслуги са повече от греховете му е праведник. Този, чиито грехове са повече от заслугите му е грешник. Половина на половина е бенони (среден). И така и страна, ако заслугите на всичките й жители са повече от греховете им, то тя е праведна. Но ако греховете им са повече, то тя е грешна. И така е за целия свят. 2) [...] Страна, чиито грехове са повече, веднага бива погубена, както е казано: “защото викът на Седом и Амора е велик, и защото грехът им е много тежък” (Берешит 18:20). [...] Но тази сметка не е според числото на заслуги и грехове, а според големината им. Има заслуги, които превесват много грехове, както е казано: “защото се намери в него едно добро нещо” (Мелахим Алеф 14:13). А има грехове, които превесват много заслуги, както е казано: “а един грях може да погуби много добро” (Коелет 9:18).
(МИШНЕ ТОРА, ТЕШУВА 3)
(Изображението е заглавната страница на книгата Дарке Шалом) -
Урокът е посветен на илуй нишмат (издигането на душата на) Хаим бен Ривка Двора
Тецаве
Рав Шломо Азуви / Езови (ок. 1580, София - 1647, Ливорно) - равин в Карпантра, Ливорно и Флоренция. Базирано на ръкопис.
(20) A ти заповядай на Децата на Исраел да ти вземат маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.
(21) В шатрата на събранието, отвън на завесата, която е върху свидетелството, ще го подрежда Аарон и синовете му, от вечер до сутрин пред Господ, закон вечен за техните поколения от [името на] Децата на Исраел.
(ШМОТ 27)
(1) И говори Господ на Моше, казвайки:
(2) “Заповядай на Децата на Исраел да ти вземат маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.
(3) Отвън на завесата на свидетелството в шатрата на събранието ще го подрежда Аарон от вечер до сутрин пред Господ постоянно, закон вечен за поколенията ви.
(4) Върху чистата менората ще подрежда светилниците пред Господ постоянно.”
(ВАИКРА 24)
(1) И говори Господ с Моше, казвайки:
(2) “Говори с Аарон, и кажи му: “Когато ти палиш светилниците, срещу менората ще светят седемте свещника.””
(3) И направи Аарон така, срещу менората запали свещниците й, както заповяда Господ на Моше.
(БАМИДБАР 8)
Празното човече да придобие мъдрост, [така] жребчето на дивото магаре ще се възроди като човек.
(ИЙОВ 11:13)
И казал Раби Ирмия бен Елазар: “Какво е това, което пише: ‘и ето, листо маслиново откъснато бе в устата му’ (Берешит 8:11)? Казал гълъбът на пред Светия, Благословен да е Той: ‘Господарю на света, нека бъде прехраната ми горчива като маслина, но от Твоите ръце, а не дори сладка като мед, но зависима от плът и кръв (т.е. човека).’ Пише тук ‘откъснато (טרף)’ а там пише ‘нахрани ме (הטריפני) с предопределения ме дял' (Мишле 30:8).”
(ЕРУВИН 18б)
Свежо маслиново дърво, с красив плод и външност, нарече Господ името ти [...].
(ИРМИЯУ 11:16)
Това е пътят на [изучаването] на Тората: хляб със сол яж [...].
(ПИРКЕ АВОТ 6:4)
Казал Реш Лакиш: “Откъде [знаем,] че думите на Тората просъществуват само при този, който се “убива” (т.е. мъчи) над нея? Както е казано: ‘Това е учението (букв. Тората), когато някой умре в шатра’ (Бамидбар 19:14).
(БЕРАХОТ 63б)
Казал Раби Шимон бен Лакиш: “Намерили, че пише в Мегилат Хасидим: ‘Изоставиш ли ме за един ден, ще те изоставя за два.’”
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, БЕРАХОТ 9:5)
По всяко време да бъдат дрехите ти бели, и масло върху главата ти да не липсва.
(КОЕЛЕТ 9:8)
(Изображението е от ръкописа на Рав Шломо Азуви) -
Терума
Рав Меир Анжел (ок. 1558, София - ок. 1634, Цфат) - равин, даян и даршан в София (1587 - 1613, 1617 - 1633 г.). Базирано на книгата му “Масорет а-брит а-гадол” (1622 г., Мантуа)
И те взеха (וַיִּקְחוּ) робата на Йосеф, и заколиха козел, и потопиха робата в кръвта.
(БЕРЕШИТ 37:31)
Говорете с цялата общност на Исраел казвайки: “На десетия [ден] на този месец да вземат (ויקחו) за себе си [всеки] мъж агне за бащин дом, агне за домакинство.”
(ШМОТ 12:3)
Кажи на Децата на Исраел да вземат (ויקחו) за Мен дар, от всеки човек, когото ще го насърчи да пожертва сърцето му, вземете дара Ми.
(ШМОТ 25:2)
A ти заповядай на Децата на Исраел да ти вземат (ויקחו) маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.
(ШМОТ 27:20)
Заповядай на Децата на Исраел да ти вземат (ויקחו) маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.
(ВАИКРА 24:2)
Това е повелята на Тората, която заповяда Господ казвайки: “Кажи на Децата на Исраел да ти вземат (ויקחו) червена крава, ненакърнена, която няма недостатък, върху която не е слаган ярем.
(БАМИДБАР 19:2)
И отговори един от слугите му и каза: “Да вземат (ויקחו) сега пет от останалите коне, които са останали в него; ето, те са като цялото множество на Исраел, които са останали в него; ето, те са като цялото множество на Исраел, които са унищожени, и ще изпратим и ще видим.”
(МЕЛАХИМ БЕТ 7:13)
И ще дадеш парите за всичко, което пожелае душата ти - за волове, и за овце, и за вино, и за пиво, и за всичко, за което помоли душата ти; и ще ядеш там пред Господ, твоя Бог, и ще се радваш ти и домакинството ти.
(ДВАРИМ 14:26)
Рав Иди бащата на Раби Яаков бар Иди редовно бил три месеца на път и един ден в йешивата. Равините го наричали “ученик за един ден.”
(ТАЛМУД, ХАГИГА 5б)
“Редовно” - Имал три месеца път от дома си до бет мидраша. Заминавал след Песах, учил един ден, и се връщал у дома си, за да радва жена си на празника Сукот.
(РАШИ, там)
А това е дарът, който ще вземат от тях: злато, и сребро, и мед.
(ШМОТ 25:3)
-------------------------------
И направи (וַעֲשֵׂה) ми вкуснотии, както обичам, и ми [ги] донеси, и ще ям, за да те благословя аз преди да умра.
(БЕРЕШИТ 27:4)
И направи (וַעֲשֵׂה) един крув в единия край и един крув на другия край, от капорета ще направите крувимите, на двамата му края.
(ШМОТ 25:19)
И ще им направиш (וַעֲשֵׂה) панталони от лен, за да покрият плътта на голотата, от слабините та до бедрата да бъдат.
(ШМОТ 28:42)
Раби Йоси бар Йеуда казал: “Два служещи ангела придружават човек петък вечер от синагогата до дома му - един добър и един лош. Когато стигне до дома му и намери запалена свещ, подредена маса и постлано легло, то добрият ангел казва: “Да бъде угодно [на Бог] и следващия шабат да е така,” а лошият ангел отговаря: “Амен” против волята му. Но ако не, то лошият ангел казва: “Да бъде угодно [на Бог] и следващия шабат да е така,” а добрият ангел отговаря: “Амен” против волята му.
(ШАБАТ 119б)
-------------------------------
А мишкана ще направиш от десет гоблена от пресукан лен, и синя, и лилава, и червена (וְתֹלַעַת שָׁנִי) [вълна]; с крувим от майсторска изработка направи ги.
(ШМОТ 26:1)
Лозя ще засадиш, и ще работиш, а вино не ще пиеш; и не ще плетеш, защото ще го изяде червеят (הַתֹּלָעַת).
(ДВАРИМ 28:39)
Учиха нашите учители: “Седмина личинки и червеи са нямали сила над тях, и това са те: Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Аарон, Мирям и Бинямин, синът на Яаков
(БАВА БАТРА 17а)
Не се страхувай, червею Яаков, хора на Исраел, Аз ти помогнах, каза Господ, и ще бъда твой спасител, Светият на Исраел.
(ЙЕШАЯУ 41:14)
(Изображението е от заглавната страница на книгата "Масорет а-брит а-гадол") -
Итро
Рав Исахар Абулафиа (1727, Измир - 1781, София). Шадар (шалиах дерабанан) за общността на Тверия, равин на Белград (1771 - 1773 г.), а по-късно равин и рош йешива в София (1773 - 1781 г.). Базирано на ръкопис.
“И Моше се качи при Бога” (Шмот 19:3) - това е, което пише: “Ти се качи до висините, плени в пленничество; взе подаръци от хората” (Теилим 68:19) [...] Обикновено [човек] влизащ в град взима нещо, на което жителите на града не гледат, обаче Моше се качил на Небесата и взел Тората, към която всички гледали. Това е “Качи се до висините, плени в пленничество”. Може би [би казал, че] тъй като я пленил я е взел безплатно (חנם), затова стихът казва: “взе (лакахта/לקחת) подаръци за хората (ба’адам/באדם)” - взел я е като покупка (билкиха/בלקיחה). Може би [би казал, че] Му дължи пари, затова стихът казва: “подаръци” - дадена му е била като подарък. В този момент поискали служещите ангели да навредят на Моше. Светият, Благословен да е Той, направил облика на Моше подобен на този на Авраам. Казал им Светият, Благословен да е Той: “Не се ли срамувате от него? Не е ли той този, при когото се спуснахте, и в чийто дом ядохте?” Казал Светият, Благословен да е Той, на Моше: “Тората ти е дадена само в заслуга на Авраам.” Както е казано: “взе подаръци от човека (ба’адам/באדם)”, а човекът споменат тук не е никой друг освен Авраам, както е казано [за него]: “човекът (а’адам/האדם) най-велик сред Анаким” (Йеошуа 14:15).
(ШМОТ РАБА 28:1)
[...] и воювах с ангелите, и получих Тора от огън [...] и говорих с Него лице в лице, и победих небесната свита, и разкрих тайните им на хората, и получих Тората от десницата на Светия, Благословен да е Той, и научих еврейския на нея.
(ДВАРИМ РАБА 11:10)
"Защото тази заповед, [която Аз ти заповядвам днес, не е чудна за теб, и не е далечна тя]” (Дварим 30:11) - закон - някой евреин, който е станал да чете от Тората, как благославя? Така учили Мъдреците: “Започващият и завършващият [четенето на] Тората благославя преди и след” (Мишна, Мегила 4:2). А откъде [знаем,] че трябва да има благословия преди и след? Тъй като пише: “Благословен си Ти Господи”, а след това “научи ме на законите Ти” (Теилим 119:12) - ето благословия преди. А откъде [знаем,] че трябва да има благословия и след [четенето]? Казал Раби Шмуел бар Нахман, от името на Раби Йонатан: “Тъй като пише след песента [на Моше]: ‘И това е благословията’ (Дварим 33:1) - тъй като ги научил на Тората и благословил след това - ето благословия след. [...]
Друго обяснение. Казали учителите: “Казал Светият, Благословен да е Той: “Когато благославяш Тората, благославяш себе си. Откъде [знаем това]? Както е казано: ‘Защото чрез Мен ще се увеличат дните ти, и ще ти се добавят години на живот’ (Мишле 9:11). А ако кажете, че за да ви навредя съм ви дал Тората, не, дадох ви я за ваше добро, защото служещите ангели я желаха, но тя беше скрита от тях, както е казано: ‘И скрита от очите на всяко живо същество, и от птиците небесни заключена’ (Ийов 28:21) - ‘и от птиците (уме’оф/ומעוף) небесни заключена’ това са ангелите. Откъде [знаем това]? Както е казано: ‘И долетя (вая’оф/ויעף) до мен един от серафимите’ (Йешаяу 6:6). Казал им: ‘Деца Мои, за служещите ангели е чудна, но за вас не е чудна.’ Откъде [знаем това]? От това, което четем по въпроса: ‘Защото тази заповед, която Аз ти заповядвам днес, не е чудна за теб’ (Дварим 30:11).”
(ДВАРИМ РАБА 8:2)
Изображението е страница от ръкопис на автора. -
Ту биШват
Рав Барух Митрани (1847, Къркларели/Лозенград - 1919, Едирне/Одрин). Педагог, публицист и даршан (проповедник). Учител по иврит в Ямбол в началото на 1860-те, в Шумен през 1869 г, и във Видин през 1890 г. Издател на еврейското списание “Карми шели” (Моето лозе) излизало под различни имена между 1881 - 1906 г. Редакцията на списанието се местила заедно с редактора му във Виена, Видин, Одрин, София и Белград. Базирано на статия в списанието “Карми шели” от месец шват 5691 (1891 г.).
От всички национални свойства, които ние евреите сме притежавали във времето нашето велико сияние, наречени от нашите древни родолюбиви мъдреци “пълнолунието” - Светата земя, царството, храма, свещенослужението, санедрина, което е останало с нас от историческия спомен са само свещените празници. На тях, ние евреите си представяме, че сме Исраел, синовете на царе (Мишна, Шабат 14:4); синове на онези велики царе, на онзи цялостен отсред народите, чрез когото Бог е дал религия, образование и цивилизация на целия свят! Един от дните, които донякъде се празнуват като национални празници, е денят на Ту бишват.
В парашите на тези седмици четем от Тората историята на нашия баща Яаков, благословена да е паметта му, в която има толкова много национален, и за отделния човек, морал поставен в нея, че и стари и нови книги не са достатъчни за детайлното му описване.
... Празникът Ту бишват, в който дърветата са изпълнени с много препитание за през суровата зима, за да цъфтят и дават плод през красивото лято, в който възхваляваме великия Бог, около нашите създания, до падащите листа, за многобройните красиви и вкусни плодове, които той дал в света Си, отдавайки предпочитание на “плодовете" (лас фрутас) на светата земя, помнейки, че този ден е и прага на една национална и родолюбива година - Рош ашана лаиланот (нова година на дърветата), свързана със заповедта за Маасрот (десятъци), заради която сме давали време на коаним, левиим и бедните, когато сме имали собственост, когато сме били хора…
Защото: "ако той няма земя, той не е човек" са казали великите Мъдреци от нашата древност, благословена да е паметта им (Йевамот 63а), които са говорили в много кратки афоризми, което не е достатъчно за съвременните хора да кажат и в дълги статии, и които някои ги смятат, не дай си Боже, за невежи! Горко за такъв срам (Бава Батра 75а)... Цялото празнуване на този малък празник ни дава да разберем великата идея: че нашата свята история, естествена и духовна, се е родила и се ражда в средата на зимата - на страданието и преследването, което е неговата собствена - Рош ашана лаиланот; в която се раждат нова енергия, сила и здраве, за да стане плодотворен и да даде многото плодове...
Такава е зимата... в природата и в историята тежкото настояще подготвя идващото лято...
Ту бишват, „пълнолунието”... „луната на 15-ти”... Той ни кара да мислим за великия национален урок, който нашите велики древни Мъдреци са ни накарали да осъзнаем: това, че еврейския народ винаги е имал - лунна година; защото докато луната потъмнява и се променя, тя се ражда, расте и свети, и се изпълва със светлината, която слънцето й дава, винаги... Така е и Исраел, след като стане тъмно, свети със светлината на Слънцето на целия свят: “защото слънце и закрила е Господ Бог” (Теилим 84:12)… и че антиюдаизмът е както исторически, така и естествен; че няма какво да го плаши в бъдещето на нашата нация!...
Сурова зима е, трябва да търсим бягство, за да се спасим от сегашния силен студ, който ще ни даде крепко здраве и цветущ живот за идващото лято....
Бягството е: придвижването към нашия закон, към нашата изминала история...
А лятото е: идването - заселването на Ерец Исраел, което е с правителството на великия султан, нека спасителя дойде в Цион в нашите и неговите дни… Това трябва да ни накара да разберем, нашата история и нашата религия, и нашата ситуация, така че нека кажем амен с голяма концентрация и да останем със знанието за Ту бишват - великия урок!
(Изображението е снимка на Рав Барух Митрани) -
Ваера
Рав Авраам Алкалай (1749, Солун - 1811, Цфат) - даян и впоследствие главен равин на Дупница (1780 - 1810). Базирано на ръкопис.
(29) И отидоха Моше и Аарон и събраха всички старейшини на децата на Исраел.
(30) И каза Аарон всичките думи, които каза Господ на Моше, и направи знаците пред очите на народа.
(31) И повярва народът, те разбраха, че си е спомнил Господ за децата на Исраел, и че е видял страданието им, и се поклониха и паднаха.
(ШМОТ 4)
(2) И каза Бог на Моше и рече му: “Аз съм Господ.
(3) И се появих на Авраам, на Ицхак и на Яаков като Е-л Ша-дай, а с Името Ми “Господ” не ги запознах.
(4) И също установих съюза Ми с тях, да им дам Кнаанската земя, земята на техните пребивавания, в която пребиваваха.
(5) И също Аз чух вика на децата на Исраел, които Египет ги поробват, и си спомних съюза Ми.
(6) Затова, кажи на децата на Исраел, Аз съм Господ и ще ви изведа от под бреметата на Египет, и ще ви спася от службата им, и ще ви освободя с разпростряна ръка и с големи наказания.
(7) И ще ви взема за Мен, за народ, и ще бъда за вас Бог, и ще знаете, че Аз съм Господ, вашия Бог, който ви изведе от под бреметата на Египет.
(8) И ще ви доведа до земята, за която вдигнах ръката Си да я дам на Авраам, на Ицхак и на Яаков, и ще я дам на вас като наследство, Аз съм Господ.”
(9) И каза Моше така на децата на Исраел, но не чуха Моше заради задух и тежка служба.
(ШМОТ 6)
“И каза Моше така на децата на Исраел, но не чуха Моше заради задух и тежка служба (авода каша)” (Шмот 6:9) - било е тежко (каше) в очите им да се разделят със службата (аводат) на звездите (т.е. идолопоклонството), и така обяснява Йехезкел: “Всеки човек противното пред очите му захвърлете и с идолите на Египет не се осквернявайте” (Йехезкел 20:7), а виж какво пише [после]: “никой човек противното пред очите му не захвърлиха и идолите на Египет не изоставиха” (там 20:8).
(ШМОТ РАБА 6:5)
Уза, ангелът на Египет, обвинил и казал: “С какво се различават тези от онези? Онези са идолопоклонници и тези са идолопоклонници!” [...]
(МИДРАШ ЦИТИРАН В КНИГАТА САМ ХАЙЕ 30а)
(13) И каза на Аврам: “Наистина знай, че чужденец ще бъде потомството ти, в земя, която няма да е тяхна, и ще ги поробят и ще ги мъчат четиристотин години.
(14) И също народа, на когото ще служат, Аз ще съдя, а след това ще излязат с голямо имущество.”
(БЕРЕШИТ 15)
[...] Казал Рав: “Никога не трябва човек да отличава един син от другите синове, защото заради тегло от две села (единица тегло) фина вълна, която Яаков дал на Йосеф вповече от останалите му синове, му завидели братята му и се стигнало дотам, че се спуснали бащите ни в Египет.
(ШАБАТ 10б)
(32) Та попитай сега за миналите дни, които бяха преди теб, от деня, в който Бог сътвори човек на земята, от [единия] край на небесата до [другия] край на небесата, дали е имало като това велико нещо, или дали се е чуло [нещо] като него.
(33) Дали е чул народ гласа на Бог да говори отсред огън, както чу ти и оживя.
(34) Или опитал ли се е Бог да отиде да вземе за Себе Си народ отсред народ с изпитания, със знаци, и с чудеса, и с война, и със силна ръка, и с разпростряна ръка, и с велики страховити дела, както всичко, което направи за вас Господ, вашия Бог, в Египет пред очите ти.
(35) На теб ти беше показано, за да знаеш, че Господ е Бога, няма друг освен Него.
(ДВАРИМ 4)
(Изображението е от ръкописа на Рав Авраам Алкалай) - Daha fazla göster
