エピソード
-
Send us a text
Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ тази седмица - за втори път, след като стана първият президент, загубил преизбиране през 2020 г. Сега републиканецът се завръща на бял кон със съкрушителна победа - над 5 млн. гласа в популярния вот и солидна преднина пред Камала Харис в електоралния колеж.
Защо се случи това? Изненадваща ли беше победата на Тръмп, и какво предстои? По темата в новия Z-Каст ни гостува българският журналист и преподавател в Калифорнийския университет в САЩ Христофор Караджов.
"Този път победата на Тръмп не беше толкова изненадваща, но последиците са значителни и безпрецедентни. Камала Харис не успя да мобилизира ключови избирателни групи, включително латиноамериканците и афроамериканците, които в голяма степен останаха по домовете си", отбеляза той.Не са помогнали и стратегически грешки на демократите - решението на Байдън да остане твърде дълго на поста, въпреки влошаващото му се състояние, и изборът на Харис без реален демократичен процес.
По отношение на съществения въпрос - какво можем да очакваме от втория мандат на Тръмп, той отбеляза, че сега републиканците имат и превес в Конгреса:
"Той е много по-наясно как да борави с лостовете на властта, а и заради разпределението на вота в момента изглежда, че ще получи всички лостове на властта."Но има и надежда да няма резки завои по геополитическото поведение на САЩ - например войната в Украйна. Ясно е, че републиканците не харесват Украйна и не смятат, че САЩ трябва да участва в тази война.
"Ако бъдем съвсем обективни и от егоистична американска гледна точка, от военните помощи за Украйна 90% се връщат в Америка. Защото това са военни производства, това е възпроизводство на муниции, на военна техника, която се произвежда в Америка", отбеляза Караджов.Как Тръмп привлече вота на латиноамериканците и изигра ли възобновения дебат за абортите роля в това?Ще търси ли той сделка с Путин и какво става, ако Украйна не се съобрази с нея?Способен ли е Тръмп да унищожи американската демокрация, или тя е доказано по-силна от него?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст 176:
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Правим избори за 7-ми път в последните 3 години - очаква се да ставаме все по-добри в тях. Но вместо това ставаме все по-лоши - хаос преди вота, хаос в секционните комисии, тънка хартия, манипулации, купуване на гласове, вот под натиск, сбъркано броене...
Защо изборният ни процес сякаш става все по-труден и вдъхващ все по-малко доверие? По темата разговаряме с експерта Стоил Цицелков, член на Обществения съвет към ЦИК.
Един от основните проблеми е в правилата, които не работят многократно, но не се променят, смята той
"Тези правила позволяват на партиите да подават списък с членове на СИК, които могат после да променят в последния момент. Посл имат право да ги подменят с хора, които не са обучени, които са неизвестни. И основна мотивация е да сложим там едни наши хора за да вземат едни пари, а не да сложим едни адекватни хора, подготвени хора."
Видеонаблюдението показва част от проблемите - но само "върха на айсберга", и често не работи или не показва броенето на вота именно в най-рисковите секции, посочи Цицелков.
Според него контролираният вот е повече и по-значим от купения - и макар да не е нещо ново, този път има осезаема разлика.
"Това, което го направи много непоносим, е това, че той напоследък отива основно за една партия", отбеляза той. "Все пак виждаме, че ДПС-Ново начало се си увеличили изключително много вота сред ромите в България. Не искам да ги стигматизирам по никакъв начин - това са най-бедните хора, с един работодател, където само една мина дава заплатите. Как да бъдеи изненадан, че тези хора са били изключително контролирани?"
Какво точно представлява ролята на ЦИК и защо прехвърлят винаги отговорността на МВР и прокуратурата?
Трябва ли ни нов Изборен кодекс за честни избори? Или честни избори за нов, качествен Изборен кодекс?
Трябва ли ни професионална изборна администрация?
Как гражданите могат сами да допринесат за честността на изборите?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 175-ти епизод на Z-КастГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
エピソードを見逃しましたか？
-
Send us a text
Утре заставаме пред урните - поне тези от нас, които няма да отидат "за гъби" - и които сме малцинство. Кой е виновен за това - политиците или избирателите? Или може би най-апатичната предизборна кампания, водена някога? Ще демонстрираме ли поне някакво събуждане, или това е просто стъпка поредна от политическата криза?
По темата разговаряме в последния преди вота епизод на Z-Каст със социолога проф. Георги Фотев.
"Тази предизборна кампания беше дирижирано провалена — с цел да запази политическата инерция и апатия на обществото", смята той. "Медиите са овладени и не осъзнават своята отговорност към обществото. Политическите дебати са шум, вместо да са смислени дискусии."Според проф. Фотев имаме критична нужда от защита на демокрацията и свободата на словото - но това е задача и за самите медии, които "допринасят за пасивността, като предоставят сцена на политици, които бягат от дебатите и не поемат отговорност."
Ключово за това да се възстанови гражданското самосъзнание и активност се крие в едно осъзнаване - че гласуването е най-чистия пример за политическо равенство - гласът на всеки е равен на този на всеки друг.
"Народът ни има нужда от самочувствие и достойнство. И на 27 искам да кънти в ушите на хората следното нещо - една от най-висшите човешки добродетели е достойнството", отбеляза проф. Фотев. "Достойнството е сега - можеш да отложиш закуска, обед, не можеш да отложиш достойнството за утре. А гласуването е акт на достойнство."Дали обаче сме готови да повярваме в собствения си глас?
Как може обществото да премине от пасивност към активност?
Способни ли сме да се спасим сами, или отново ще чакаме някой друг да го направи?Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 174-ти епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Остават дни до вота - но кого ще изберем тогава, този, който ще направи правителство, или този, който ще прави политика? Достатъчно ли е само първото, и обречени ли сме на политическа криза, в която популистките закони са приоритет пред дългосрочните реформи? Има ли поне някои такива, които могат да обединят бъдещия парламент?
По темата разговаряме с Елисавета Белобрадова, кандидат-депутат от ПП-ДБ за 23-ти МИР София с преференция 110. Илюстрация за проблема е една нейна основна тема - семейството - не само в тази кампания, но и като депутат в предишните (краткотрайни) парламенти.
"Разговорът за семейните политики е и разговор за демографската криза. Ние губим население не само заради ниската раждаемост, но и заради емиграцията – милиони българи напуснаха страната", отбелязва тя, но добавя: "Всяко Народно събрание в последните години се опитваше да прилага бързи, популистки мерки, които не решават основните проблеми на семействата."Според нея макар тази тема да е "на хартия" от интерес за всички партии, много малко реално се интересуват от дългосрочни решения.
"Ако махнем популизма, изчезват предложенията на партии като "Възраждане" и БСП."Елисавета Белобрадова: Имам план за българското семейство
Други формации пък знаят, че нужните реформи в администрацията и социалната система ще доведат до необходимостта назначеният от тях "човек на човек" да започне да работи наистина.
Белобрадова отбелязва, че благодари на тези, които още гласуват - и напълно разбира онези, които не го правят.
"Ние искаме много повече от тези хора от това да пуснат една бюлетина. Ние искаме едно от най-ценните неща - доверието. А то толкова често не се иска."Може ли ПП-ДБ да работи с партии, които се хранят само с популизъм?Победи ли демокрацията тоталитаризма наистина?Готови ли са хората за възможността да има правителство на Делян Пеевски - трябва ли му на българина "ново дъно"?Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в 173-ия епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
До поредните предсрочни парламентарни избори остават по-малко от десет дни и всички се питат: е ли е "7" за щастие, ще има ли страната най-сетне редовно правителство? Какви обаче са възможните конфигурации в парламента, когато Делян Пеевски се е запътил към сериозно присъствие в него и в изпълнителната власт?
Лидерът на ГЕРБ обещава на симпатизантите си да направи всичко възможно за кабинет. Въпросът е със или без "Продължаваме промяната-Демократична България" смята да осъществи това обещание.
ПП-ДБ обаче поставя условие:
"Не бихме работили с Пеевски, не бихме работили с формация, в която Пеевски има много силно влияние или въобще влияние. В момента и ГЕРБ е такава формация и ние нямаме намерение да бъдем смокинов лист на Пеевски за негово управление. Певски има силно влияние в ГЕРБ, както и в БСП", казва Ивайло Мирчев ("Да, България"), пети в листата на ПП-ДБ в столичния 23 МИР.
И допълва:
"Ние очакваме Бойко Борисов да излезе и да си каже за Делян Пеевски. Както го очаквахме от Ахмед Доган.
Има двама души, които могат да приключат Певски в политически план. Единият е Борисов, другият е Доган. Те могат да дръпнат въженцето и глинените крака на "голямото момче" да се срутят, всичко да се изпотроши. Но тези двамата с въженцето се оглеждат и викат: "Помогнете, помогнете!"."
Според Мирчев единственият начин политикът с 2% одобрение в национален план да приключи с политическите си амбиции е хората масово да се ядосат и да гласуват.
Има ли в ГЕРБ зависими от Пеевски депутати?
Как работи МВР за противодействие на купения вот?
Може ли ПП-ДБ да остане в опозиция в бъдещия парламент?
И колко удара може да получи една боксова круша?
Отговорите на тези въпроси и още - гледайте Ивайло Мирчев в новия, 172-ри епизод на Z-Каст.Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Предизборната кампания тече, но политиката по същество остава на заден план. Някой обръща ли внимание на реалните проблеми в здравеопазването? Какво се крие зад фасадата на здравната система и може ли дигитализацията и по-доброто управление да променят нещата?
По тази тема в новия Z-Каст разговаряме с д-р Александър Симидчиев, кандидат за народен представител от "Продължаваме Промяната - Демократична България".
"НЗОК трябва да бъде управлявана с финансова грамотност, не само от лекари. Ефективното разходване на ресурси е ключът към подобряване на системата,“ коментира той, посочвайки, че настоящото неефективно разходване на ресурсите в здравеопазването често води до липса на финанси за важни области като профилактика и превенция. "Електронизацията на здравеопазването ще бъде революция, която ще позволи по-добро управление на процесите и ще спести ресурси."Друг сериозен проблем е в недостига на медицински кадри - като според д-р Симидчиев системата е изправена пред сериозна криза първо по отношение на медицинските сестри. Нужни са два пъти повече от кадрите, които имаме налице.
Разговаряме с д-р Симидчиев и за рекордните нива на предотвратима смъртност в България.
"Здравеопазването е инвестиция, не разход. Трябва да инвестираме в превенция и профилактика, за да предотвратим заболяванията, а не да лекуваме късните фази на болестите", категоричен е д-р Симидчиев.Как електронното здравеопазване ще промени системата? Как можем да се справим с кризата с медицинските кадри и да намалим предотвратимата смъртност? И защо здравната система е толкова зависима от политически влияния? Може ли постоянните избори да са токсични за демокрацията?Отговорите на тези въпроси и още – гледайте в новия, 171-и епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Предизборната кампания тече, но някой обръща ли й внимание? Предлагат ли ни същите партии нещо ново - или ни очаква отново рекордно ниска избирателна активност? В какво се крие крахът на българската политика?
По темата разговаряме с PR специалистката Диана Дамянова, един от основателите на "Продължаваме промяната", по-късно напуснала партията.
"Това е като едно семейство, където той пие и я посбива, тя шести път го гони и той шести път се заклева, че това вече е за последно. И сега сме на седмия път, когато той отново трябва да каже нещо, което се знае, че след това няма да направи. И тя не му вярва - тя дори да го приеме още един път вкъщи, знае, че това не е инцидент, а порок", описа тя кампанията.Според нея в българския избирател не е останал и грам доверие - нито към партиите на статуквото, нито към по-новите, нито към новоизлюпващите се, доверие няма въобще в целия политически свят.
Ключов проблем е и фактът, че почти всички партии нямат идеология - освен "Възраждане", чиято идеология е ужаснаа, но поне е ясна и те я предлагат успешно на избирателите си.
"Това е нещо толкова елементарно и в същото време то язди вълната на класическото българско русофилство, нещо което десните партии отказаха да приемат и да осиновят, трябваше в културния смисъл на думата да я вкарат в своите идеологии, да ограбят това пространство и да не им се родят "Възраждания". Защото българският народ е културен русофил, той не е политически русофил", отбеляза Дамянова. "Виж, тези хора обожават Висоцки - човек, който обожава Висоцки, не е путинофил."Защо проектът "Продължаваме промяната" се разпада?Къде изчезнаха левите партии? И има ли надежда да се появи консервативна политическа сила?Промени ли се електоратът на ДПС в последните десетилетия и как точно?Колко опасни са малки антисистемни партии?Отговорът на тези въпроси и още - гледайте и чуйте в новия, 170-и епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Трудолюбив фермер, подводничар-каскадьор, борец за мира.
Джими Картър не е като останалите президенти на САЩ. Докато колегите му забавят оборотите след края на мандатите си, неговият престой в Белия дом бе само началото на близо половин вековна активна дейност в подкрепа на милиони изстрадали души по света. Затова, когато през 2002 г. демократът получи Нобелова награда за мир - приз, който често се превръща в повод за остри полемики - срещу награждаването му не възропта никой.
Основна тема в 169-ия епизод на Z-каст е жизненият път на Джеймс Ърл Картър, който на 1 октомври навърши 100 години. И от когото можем да научим много за значението на израза "пълноценен живот", както разбираме от госта ни тази седмица - журналистът Иво Иванов.
В епизода разискваме и явление, което през последните 30 години постепенно завладява Америка - политическата поляризация. Иванов изтъква причините за устойчивия растеж на десния радикализъм сред провинциалните малки градчета и обяснява защо демокрацията на САЩ може и да не оцелее следващ мандат на Тръмп в Белия дом.
Всичко това и много повече - чуйте и вижте в 169-ия епизод на Z-Каст.Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
България е отново в предизборна кампания. В поредния епизод на Z-Каст ви представяме народния представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Мартин Димитров – един от шампионите по преференции и пренареждане на листите през последните няколко години.
Сега той е кандидат в два района – първи е в листата на ПП-ДБ в Русе, но е поставен чак 13-и в 24-и МИР-София. Фатално ли ще е това за него, или ще се превърне в Любимец-13 – чуйте какво мисли той в новия епизод на подкаста ни.
Освен това, 47-годишният икономист има сериозен опит в българския парламент - още от 2005 г.
„По-обезпокоителното е, че последните години има сгромолясване на качеството (в Народното събрание)“, е неговият поглед отвътре. Той дава пример със случилото се на последното заседание на настоящото НС на 27 септември – „окупиране на трибуната на парламента, късане на кабели, викане, къртене, въобще хулигански прояви“.
Вина за това имат освен непосредствените изпълнители – „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН), но и ГЕРБ и председателят на 50-ото НС Рая Назарян, смята Мартин Димитров.
„И затова следващият председател на парламента трябва да бъде човек, който да може да въдворява ред“, коментира той.Защо обаче ПП-ДБ все се оказва в малцинство и не може да прокара вижданията си, например, за борба с корупцията?
„Ние търсим подкрепата на всички за важните неща“, отговаря Димитров. „Но проблемът идва от другаде – че по тежките антикорупционни мерки често оставаме сами. Другите си намират повод или да ги няма, или да си намерят причина да не гласуват, или направо да гласуват против.“Кандидатът за народен представител обаче има добра новина:
„И тя е, че покрай конфликта „Доган – Пеевски“ много маски паднаха, много неща се видяха и има шанс българското общество да си даде сметка колко сме затънали в проблемите със зависимости, корупция и т.н. Така обществото може да стане още по-настоятелно и да иска решения. Винаги от там тръгват нещата – от общество, което иска истински антикорупционни мерки и което е непримиримо в тези си искания.“Какви икономически мерки предвиждат от ПП-ДБ?Какви може да се последствията от конфликта в Близкия изток?Кога ще влезем в Шенген и Еврозоната?Едно и също здравно лоби ли влияе на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“?Ще се покачат ли или ще паднат още цените на горивата?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 168-и епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Ако искаш мир, готви се за война. Израел и "Хизбула" твърдят, че се стремят към мир, но действията на фронта разказват съвсем различна история.
Тема на 167-ия епизод на Z-каст е покачващото се напрежение по израелско-ливанската граница, което с всеки изминал ден доближава двата субекта до сценария "война". Гост е изследователят от Атлантическия съвет Руслан Трад.
Фокус на разговора са движенията край конфликтната зона в Южен Ливан - както от израелска страна, така и от прокситата на Иран. Те са сравнени с реториката на двата лагера, която почти замаскира маневрите на солидни по размер сили в региона.
Изследвани са обстойно и разминаванията в тактическите съображения на властимащите в Израел - от хардлайнерите, които настояват за незабавна пълномащабна инвазия, до по-умерените гласове, призоваващи за етапно разгръщане на нападателните действия.
Дискусията е богата на препратки към последната война между Израел и "Хизбула" от 2006 г., включително с уроците които израелският политически и военен елит може да извлече от нея. Изтъкнати са значимите различия между "Хизбула" и "Хамас", които доказват, че военната кампания в Ливан е много по-голям залък за израелската армия, въпреки безспорната криза в редиците на шиитската групировка.
Обърнато е внимание и на активните дипломатическите усилия на международната общност да предотврати избухването на война. Няма как да бъде пропусната и темата с войната в Газа, като тук отново са разгледани усилията за помиряване.
В анализа си Трад идентифицира съществени проблеми на САЩ и Европа в адресирането на избухнали или зараждащи се конфликти по света, зад които стоят познати борци срещу "колективния Запад".
Неизбежна ли е войната между Израел и "Хизбула"?Какви са възможните сценарии при сухопътна операция в Южен Ливан?Каква роля може да изиграе Иран при ескалация на конфликта?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 167-и епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Тази седмица депутатите се загрижиха за децата - в парламентарната Комисия по демографска политика и семейството бяха внесени цели 6 законопроекта за промени в Закона за закрила на детето.
Два от тях станаха основен фокус на дебатите, но други законопроекти, може би по-важни, потънаха в общата врява, призвикана от проекта на "Има такъв народ" за една медицински и научно невъзможна процедура - за "смяна на пола".
Как се случи тази бурна законодателна инициатива срещу имагинерни врагове? По темата в Z-Каст гостува Елисавета Белобрадова, депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България".
"Всяка политическа предизборна кампания цели да може да предизвика у хората някакви емоции, главно, за да може те да отидат в урните и да гласуват. Но ние в България сме в ситуация, която няма аналог на света - изправени сме пред 7 парламентарни избори в рамките на 3 години и половина", обясни тя. "За да може да достигне избирателите, почти всяка политическа сила цели постоянно вдигане на адреналина по някакави теми. А адреналинът се вдига посредством страх, омраза, внасяне на напрежение там, където няма, и посредством манипулация на обществото."
Според Белобрадова в последните години на политическа криза тези партии са изчерпали другите начини за повдигане на напрежението - споровете около ваксините, войната в Украйна, влизането в еврозоната и др., и сега "дойде ред на децата" - а за българите децата са най-важното.За сметка на това пък се игнорират други проблеми на българското семейство и българските деца.
"Ние сме държава без национална система за ранна детска интервенция", даде пример тя. "Друг огромен проблем е, че 17% имаме обхват на децата в детски ясли. Това означава, че от детските ясли са изпаднали абсолютно всички деца, които са под прага на бедността, които всъщност там трябва да могат да бъдат въведени в български иезик, да бъдат хранени, да живеят на топло, да могат да се учат на хигиени навици."
Кой трябва да е водещ при отглеждането на децата - родителите или държавата?Какви са проблемите на българското предучилищно образование?
Какво е нужно, за да има реална образователна реформа и възвръщаемост от образованието?
Кой е нашият Саурон, който държи в плен всички ресорни политики?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте в новия, 166-ти епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Разцеплението в ДПС продължава - и макар сега победител на изглежда Делян Пеевски, чиято регистрация бе одобрена от ВАС и приета от ЦИК, на всички е ясно, че почетният председател Ахмед Доган няма да се даде лесно.
По темата в новия Z-Каст коментира Дора Даракчиева от столичната организация на Движението за права и свободи. Според нея хората очакват предложения за политики, които да подобрят живота им, а не вътрешнопартийни борби.
"Смятам, че трудолюбивите членове на ДПС, които аз познавам, са много очудени и просто тези хора са стресирани от това, което се случва", отбеляза тя. "В ДПС винаги са се обръщали и са зачитали мнението на хората, които членуват. Напоследък с разбиване на тези малки партийни структури въобще не ни викат и никой не се съобразява с нашето мнение."Тя признава, че в момента иначе перфектно смазаната изборна машина на ДПС е неподготвена за предстоящите избори.
"В момента ние въобще не сме подготвени за избори. Всички са безкрайно учудени към кого да се обърнат и като как ще се проведе цялата кампания около изборите."Пеевски е бил харесван от някои ДПС-ари в местните организации, с които е имал повече контакт, призна тя. Но никой сега не може да приеме "две ДПС-та".
"Аз съм чувала софиянци, които казват - ние ще гласуваме за ДПС, защото им имаме повече доверие. Как ще убедим тези хора въобще да дойдат да гласуват?"Очаква ли ли са партийците бунта на Пеевски? Смяна на поколенията ли тече в партията, или партийната битка е заради амбиции да са първа партия?
Как се е развила софийската организация на Движението през годините?
Ще се решат ли партийните проблеми на ДПС на предстоящия Национален съвет?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 165.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Защо има разцепления и вътрешни борби в системни партии като ДПС и БСП? Защо изглеждат заплашени от разделение и нови формации като ПП-ДБ? Причината не е само в сегашната политическа криза, смята политоложката Ирена Тодорова, гост в последния епизод на Z-Каст.
"В едно изследване от средата на 90-те, наречено "Новите млади", всички респонденти посочват парите за ценност. Когато ние живеем в общество, в което доминира разбирането, че парите са ценност, а не непременно свободата, равенството, толерантността и прочие, които ние с вас налагаме устойчиво, то ние няма как да не видим еманация на това разбиране в институциите, в партиите и въобще в политиката."
В друго изследване от преди 15 години пък главната асистентка по политически науки в НБУ и колегите й установили, че ако партиите не намират нови хора за вътрешният си партиен актив, не си оправят уставите, и не започнат да социализират младите политици, в един момент ще има крах.
А причината младежките организации, каквито ДПС и БСП имат, да не помагат, е че младите са в "един особено брутално материализиран свят" - ценностите отстъпват назад.
"Голяма част от тези млади хора унаследяват моделите на поведение на по-възрастното поколение. И често по-лесно се унаследяват порочните практики", отбелязва тя.
Какво има Доган, което на Пеевски му липсва? Как за месеци "феноменът" стана "момчето"? Надценяван ли е Пеевски?
Защо е лоша идея новото ръководство на БСП да изключи Нинова?
Дали ще е добра или лоша идея отделното явяване на вота на "Продължаваме промяната" и "Демократична България"?
Отговорите на тези въпроси и много други - чуйте или гледайте в новия, 164-ти епизод на Z-Каст.Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Преди малко над месец съпредседателят на ДПС Делян Пеевски обяви "ново начало" - а с него започна и борба с почетния председател Ахмед Доган. Тази седмица пък ГДБОП блокира сайта "Ново начало" - творение на активисти на ПП-ДБ, пълен със сатира и подбрани кадри на санкционирания по "Магнитски" политик.
Как дирекция на МВР блокира сайт без съдебна заповед и без обяснение? Кой стои зад това потъпкване на правото на изразяване? В опит да обясним странната атака на създадения съвсем скоро малък уебсайт на гости в Z-Каст е Ивайло Мирчев, бивш депутат на "Продължаваме промяната - Демократична България".
"Пеевски, вместо да спре един сайт, който показва неговата същност, направи обратното, направи го популярен. Сега те го гледат в Турция. Гледат го и в България - в Кърджали, Търговище, Разград, Добрич, места, в които има традиционно избиратели на ДПС. За тях този сайт е интересен, прекарват доста време на него", обясни той.Според Мирчев спирането е именно дело на съпредседателя на ДПС. Сега сайтът е с пъти повече трафик, преместен е на нов сървър, жертва е на т.нар. DDOS атаки, но има множество "огледала" (копия на различни сървъри) и сега ще е на практика невъзможен да се махне, обясни той.
Защо изведнъж ГЕРБ гласува заедно с "Възраждане" - като при закона срещу "ЛГБТ пропагандата"?
"ГЕРБ винаги са опитвали да ухажват "Възраждане". Бойко Борисов и ГЕРБ си мечтаят за времената на "Патриотичния фронт"," смята Мирчев. "Но по това, което се вижда, "Възраждане" не се държат като патриотите - "дайте ни порциите". Не, те искат подкрепа за този, този и този законопроект. И ГЕРБ са готови. И това беше първият подобен жест, който Борисов прави към тях. Аз очаквам и следващи. Нашата работа пък е да противодействаме на това."За победа на Тръмп ли се готви Бойко Борисов?
Ще надделее ли Пеевски над Доган?
Ще се опитат ли депутатите на ПП-ДБ да пратят анти-ЛГБТ закона на Конституционния съд?
Ще има ли избори докрай?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 163-ти епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Идват избори - за пореден път, но преди това отново виси дилемата, създадена от промените в Конституцията - кой ще е новият служебен премиер?
Отново "домовата книга" с възможни кандидати сякаш е празна, а две трети от партиите, които приеха новата система за това кой ще поеме властта преди вота не я харесват. Защо процедурата за назначаване на служебен кабинет е такава каша?
По темата в Z-Каст гостуват политическите редактори на Клуб Z Пламена Игнатова и Лъчезар Лисицов. Те обясниха за пореден път системата, по която вече се избира премиер, и защо всички кандидати изчезват и накрая изборът се свежда до едно-две имена.
"Проблемът е, че всички възможни опции за служебни премиери се оказват обвързани с ГЕРБ и ДПС. Целият този хаос се дължи на превземането на институциите от ГЕРБ и ДПС", отбеляза Лисицов.Добър премиер ли беше Главчев, след като, по логиката на Бойко Борисов, никой не оспори резултата от предишните избори? Заплашени ли са следващите избори от фалшификации?
"Като цяло изборите са честни - има нарушения най-вече по малките секции. Касирането на избори е много трудно. И в България има наблюдатели от партиите, независими наблюдатели, наблюдатели от чужбина", отбеляза Игнатова. "За доброволния корпоративен вот и голямата армия от чиновници на местно и на държавно ниво, които са там от години, назначавани от една определена политическа партия, били й верни десетилетия наред - това вече е един съвсем отделен въпрос"Кого обслужваше Главчев и защо трябва да го помним? Защо Калин Стоянов е най-спорният служебен министър?
Защо кандидатите за служебни премиери не стават? Има ли отрицателен подбор при тях?
Какво ни очаква на поредните предсрочни избори - ще има ли нови играчи, какво ще стане с партиите, заплашени от разцепление?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Не COVID, войната в Украйна или някоя друга криза е виновна за това как гласуваха британските избиратели - вината е изцяло в самите консерватори. Това коментира международният редактор на Клуб Z Христо Римпопов в новия епизод на Z-Каст, ден след като управляващите на Острова загубиха опустошително на парламентарните избори във Великобритания.
А лейбъристите спечелиха не по-малко, сдобивайки се с пълно мнозинство в най-стария парламент в света.
"Във Великобритания има един принцип - опозицията никога не печели избори, управляващите всеки път ги губят. Консерваторите изцяло се изчерпаха и през последните 14 години, откакто са на власт, създадоха наистина много големи проблеми за британците", смята Римпопов.Според него още от 2022 г. е било ясно, че Консервативната партия ще загуби след 14 години в управлението на страната. Една от основните причини, разбира се, са последствията от Брекзит.
"Те предизвикаха Брекзит. Дейвид Камерън беше твърдо в лагера на римейнерите, на гражданите, които искаха да останат в Европейски съюз, но за да спечели изборите през 2015 година, обеща на избирателите си, че ще обяви този никому ненужен референдум. И сега в момента британците си носят последиците от това негово решение и от техния си избор. Сега амо 25% от тях подкрепят това решение."Постижението на Лейбъристите е и заради новия им лидер - Киър Стармър.
"Предишният им лидер Джереми Корбин беше отблъскващ за мнозинството от лейбъристите. Той е крайноляв, ако видите какви позиции има за войната в Украйна... Стармър не е най-харизматичният лидер, но е достатъчно приемлив, малко като Джо Байден на последните избори в САЩ. Достатъчно приемлив, достатъчно познат, малко по-възрастен, малко по-опитен."Стармър е говорил за втори референдум за Брекзит - има ли шанс да се случи?
Каква е причината за невиждания скоро успех на либералните демократи, които откраднаха 60 депутати от консерваторите?
Какво можем да очакваме от Найджъл Фарадж, крайнодесният брекзитър, завърнал се в политиката? По какво си приличат той и Бойко Борисов?
Защо във Великобритания няма крайнодясна вълна? Ще успеят ли Макрон и левите му съюзници да възпрат крайнодесните на френските избори тази седмица?
Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия 161-ви епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
В понеделник президентът връчва първия мандат за съставяне на правителство - на ГЕРБ. Какво ще направи Бойко Борисов с него? Как ще изглежда то - самостоятелно правителство на първата партия без мнозинство, или открито партньорство с ДПС и други?
По темата разговаряме в Z-Каст с проф. Румяна Коларова, политолог и социолог.
Според нея кабинет на малцинството на ГЕРБ е един от най-вероятните работещи варианти за бъдещо правителство - и това би дало шанс на партиите, които искат да борят статуквото на ГЕРБ, най-добър шанс за това.
"Стана ясно, че чрез избори не може да бъде ограничен тъй наречения "модел ГЕРБ" или "модел ДПС". Единственият начин да ги ограничиш във властта е да си партнираш с тях и по някакъв начин да се опитваш да блокираш действия, които са неприемливи. Ако оценяваме форматите на кабинет, при които контролът и коригиращата роля над ГЕРБ и ДПС е най-силно, определено това е кабинет на малцинството."Ако ПП-ДБ не направи така, че да има такъв кабинет, ще се отиде на нови избори и обединението само ще загуби от това, смята Коларова.
"Кабинет на малцинството е много по-стабилен от минимално печелившата коалиция, в която всеки малък партньор може да изнудва, и във всеки един момент да доведе до край на кабинета", отбеляза тя. "Българските политици и българските избиратели, всъщност, имат едно предпочитание към този тип коалиции."Има ли полезен ход "Възраждане"?
Какво се случва с БСП и страдаме ли от това, че вече в България няма силна левица?
Може ли да се случи нещо с втория мандат на ДПС?
И още за предишните кабинети и партньори на ГЕРБ - гледайте и чуйте в новия, 160-ти епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Тази събота из столицата ни отново ще шества "София Прайд" - ежегодното събитие за човешки права на ЛГБТ хората, придружено в последните години от консервативното "Шествие за семейството".
В последните години обаче и хората "за" ЛГБТ правата, и хората "против" са се променили и поляризирали. Това обясни в последния епизод на подкаста на Клуб Z ЛГБТ активистът и съпредседател на БХК Радослав Стоянов.
"В последните години нараснаха крайностите - много приемащите хора, и много отхвърлящите хора. И в двете групи виждам проблеми - стават като агитки, коне с капаци", отбеляза той. "Ние се отучихме да сме търпеливи, отучихме се да се слушаме. Научихме се да се мислим в мемета, в опростени послания. И бързо да се палим - което не е никак добре."Целта на "София Прайд" е видимост за ЛГБТ хората.
"Прайдът може да бъде добър пример и за хората извън прайда, извън общността - за това, че всъщност нямаме антени, щипки и крила като на прилеп. Всъщност сме хора като всички други - ние сме вашият зъболекар, човекът, който ви обслужва в магазина, народен представител, хирургът, който утре ще ви спаси живота. Ние сме навсякъде", отбеляза той.Исканията за възможност за легална смяна на пола не се отнася към децата, отбеляза Стоянов. Причината:
"При проявената в детска възраст полова дисфория (несъответствие с биологичния пол) мнозинството от тези деца се оказват, като пораснат, хомосексуални, не истински трансхора. Част от тях - дори хетеросексуални. В зрялата възраст почти във всички случаи това е стабилна идентичност, тя си остава доживот."Едва през последните 10-15 години се е появила трета група - с остра проява на дисфория в юношеска възраст.
"Те се появяват на групи, в социалните мрежи, съученици, има елемент на "социално замърсяване". Това е по-особена група, появила се в резултат от социалните мрежи. Ние трябва да признаем това."Работят ли промените в Наказателния кодекс, утежняващи престъпленията от омраза по сексуална ориентация?
Религиозни организации и реторика ли хранят шествията срещу ЛГБТ общността?
Еднополов брак скоро няма да има - има ли други възможности и България длъжна ли е да въведе една от тях?
Отговорите на тези въпроси и на други - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Изборите минаха, а присъдата е вече официална - нито една, нито две партии могат да направят правителство. Бойко Борисов иска такова само с евроатлантици, а ПП-ДБ искат да са в опозиция. Следва ли от това сценарият, който се появи ден преди вота - за пръв път коалиция между ГЕРБ и ДПС, с "едно рамо" от "Има такъв народ"?
По темата разговаряме в новия Z-Каст с политолога Кристиян Стефанов.
"Този момент настъпи - влизаме в нов етап. Процесите, започнали от протестите срещу Борисов - това приключи. Видно е, че има реабилитация на партиите от статуквото. Според мен Борисов ще направи коалиция с ДПС, но не открито, а под формата на програмно правитество, експертен кабинет."Делян Пеевски много иска да излезе от списъка "Магнитски" и затова наблюдаваме тези опити да се покаже лоялността към САЩ, смята политологът.
На въпроса какво можем да очакваме от най-новата партия в парламента - националистите от "Величие", Стефанов отбеляза, че те видно променят посланията си, смекчават тона спрямо това, което е било в кампанията, и вероятно ще го смекчат още, ако изглежда, че ще има 4-годишен мандат.
"Когато една партия води по-крайна кампания и обира тези гласове, а в парламента се смекчава, това най-често води до нейното отпадане. И това ще е съдбата на "Величие."Ще оцелее ли ГЕРБ една коалиция и общо управление с ДПС?
Легитимен ли е парламент, избран от под 35% от избирателите? Ще има ли реални политически последствия от ниска активност?
Какво казва последният вот и подобен бъдещ кабинет за българската демокрация?
Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 158.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Има ли смисъл от предизборната кампания? Резултатите на партиите от първия до последния ден не се промениха фундаментално, агитацията изглежда вяла.
По темата в Z-Каст разговаряме с медийния анализатор Георги Лозанов. Според него, това е отчасти защото и политиците, и електоратът не очакваха предсрочния вот. Но заплахата на тези избори е, че освен в България, в цяла Европа е заплашена либералната демокрация - и може да има все повече автократи.
"Това значи, така да се каже, че ние може да чакаме българския Орбан, който бавно да гравитира към Българския путин. И от този вот зависи това", отбеляза той.Според него целта на някои политици е избирателите да бъдат заблудени от дребни сюжети и скандали, "в режим на постистина", и да се отчаят.
"Моля ви, гласувайте с оглед на това какво ще стане с България. Както казва Бауман - моралът е всекидневен авторски избор на това какво е добро и зло. Не можем да кажем - всички са маскари, байганьовият лозунг. Трябва във всяка ситуация, ако искаш да упражняваш морала си, да можеш да различиш добрите и лошите, колкото и да е трудно", отбеляза той.Има ли значение предизборната кампания? А журналистите и медиите?
Каква е разликата между гражданския вот и вота на клиентелата?
Какво казва за руската пропаганда у нас фактът, че доскорошен радиоводещ в обществена медия сега е кандидат за евродепутат на прокремълска партия?
Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 157-ми епизод на Z-Каст.
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
- もっと表示する
